— Аз работя за вас, а не за господин Бингам. И дори да не ставаше въпрос за лоялност, вие постъпихте както трябва.
— Много държа на лоялността, Жанин. Също така вярвам, че на човек, който иска да постигне нещо, трябва да бъде предоставен шанс. Цветята бяха знак на благодарност за лоялността, лична благодарност.
— Благодаря, госпожице Хейуърд. — На лицето на Жанин грейна усмивка.
— Няма защо. Реших да те повиша в мой помощник с подходяща заплата и привилегии.
— Моля? — зяпна насреща й Жанин.
— Надявам се да приемеш. Имам нужда от някого, на когото да се доверя, някой, когото да уважавам и който знае как се ръководи отдел. Съгласна ли си? — Сидни протегна ръка. Жанин се втренчи в нея, преди да успее да стане и силно да я стисне.
— Госпожице Хейуърд…
— Сидни. Отсега нататък ще бъдем заедно.
Жанин тихо се засмя.
— Сидни. Надявам се, че не сънувам.
— Съвсем будна си и преди края на деня тук ще се стреля с тежка артилерия. Първата ти задача на новия пост е да ми уредиш среща с Лойд. Нека бъде като официална молба да дойде в кабинета ми преди края на работното време.
Той я накара да чака до четири и петнайсет, но Сидни беше търпелива. Ако не друго, чакането й даде възможност да анализира чувствата си и да се увери, че решението й не е продиктувано от емоциите.
Когато Жанин го покани, Сидни беше готова.
— Избра доста натоварен ден за тази среща — започна мъжът.
— Седни, Лойд.
Той се подчини и тя зачака отново, докато мъжът си извади цигара.
— Няма да отнема много от времето ти — рече. — Смятам, че е най-добре да обсъдим този въпрос колкото е възможно по-бързо.
Лойд вдигна поглед и се усмихна през дима.
— Имаш проблеми по някой от проектите?
— Не. — Устните й се извиха в студена усмивка. — Засега се справям с проблемите. Безпокои ме вътрешната борба в „Хейуърд“ и съм решила да я прекратя.
— Реорганизацията на една фирма е деликатна и сложна задача. — Той кръстоса крака и се облегна назад. — Наистина ли смяташ, че имаш достатъчно опит, за да започнеш подобно нещо?
— Просто ще го направя. Искам оставката ти на бюрото си утре до пет часа следобед.
Мъжът подскочи.
— За какво говориш, по дяволите?
— За оставката ти, Лойд. Ако е необходимо, уволнението ти от „Хейуърд“. Изборът е твой.
Мъжът загаси цигарата си в пепелника.
— Смяташ, че можеш да ме уволниш? Дойде едва преди три месеца и възнамеряваш да уволниш служител, който работи в „Хейуърд“ дванайсет години?
— Ето какво е същественото — безизразно рече тя. — Без значение дали съм била тук три месеца или три дни, аз съм Хейуърд. Няма да търпя един от главните изпълнителни директори да подкопава положението ми. Очевидно ти не си доволен от сегашния си пост в „Хейуърд“, а мога да ти гарантирам, че ще остана на тази ръководна длъжност дълго време. Затова смятам, че е в твой интерес, а и в мой също, да си подадеш оставката.
— Как не!
— Ти избираш, разбира се. Аз обаче ще поставя въпроса пред управителния съвет и ще използвам цялото влияние, с което разполагам, за да огранича твоето. — Следвайки инстинкта си, тя натисна следващото копче. — Шумното отразяване в пресата на злополуката с госпожа Уолбърг поставиха в трудно положение не само мен, а и „Хейуърд“. Като изпълнителен вицепрезидент, на първо място стоят задълженията ти към компанията, а не някакви отмъстителни заговори, защото не ти харесва да работиш с мен.
Той се скова, ала Сидни бе сигурна, че е отгатнала правилно.
— Няма начин да докажеш, че изтичането на информация е станало от моята кантора.
— Ще останеш изненадан от това, което мога да докажа — блъфира тя. — Преди заседанието на управителния съвет по въпроса за проекта в Сохо, ти казах, че искам лоялността ти или оставката ти. Вече и на двамата ни е ясно, че не може да става и дума за лоялност.
— Ще ти кажа какво ще получиш. — В гласа му се долавяше подигравка, но под спретнатия сив костюм, мъжът се потеше. — Аз ще седна зад това бюро, когато ти се върнеш в Европа, за да обикаляш магазините.
— Не, Лойд. Ти никога няма да седнеш зад това бюро. Като притежател на контролния пакет акции на „Хейуърд“ ще се погрижа за това. А сега — тихо продължи тя — искам да те уведомя, че не е нужно да документирам за управителния съвет множеството случаи, когато не си обърнал внимание на нарежданията ми, пренебрегнал си оплакванията на клиентите, наемателите и други колеги на заседанието в петък. За следващото съвещание обаче ще го сторя. В сегашната ситуация смятам, че желанието ми ще бъде удовлетворено.
Пръстите му се сгърчиха. Той си представи с какво удоволствие би ги впил в шията й и би я удушил.