На път към вратата тя мина покрай домакина и забеляза напредъка в последната му работа.
— О! — възкликна само тя. Готова бе и на убийство, стига да можеше да се сдобие с подобни скули.
— Харесва ли ти?
— Всичките ти работи ми харесват. — И все пак тя взе да пристъпва от крак на крак. Не й се нравеше начинът, по който Михаил съзерцаваше контурите на дървото. — Вие двамата май… Отношенията ви като че ли са нещо повече от делови.
— Да. — Михаил пъхна палци в джобовете на джинсите си и се взря в тревожните очи на момичето. — Това притеснява ли те?
— Мен ли? Хич даже. — Тя неволно прехапа устни. — Просто исках да кажа… Тя е от съвсем друг кръг.
Михаил добре съзнаваше, че Кийли няма предвид квартала, в който живееше Сидни, а нещо много повече. На което той само се усмихна и я погали по косата.
— Ти се безпокоиш за мен.
— Та ние сме приятели, нали? И никак не понасям някой да наранява приятелите ми.
Трогнат от чистосърдечието й, той я целуна по носа.
— Както се получи с онзи актьор с мършавите крака?
— Нещо такова — отвърна Кийли и сви рамене. — Аз обаче изобщо не бях влюбена в него. Е, може би съвсем мъничко.
— Спомням си, че плака.
— Е, да, но пък и лесно се разкисвам. Просълзявам се дори на реклами за поздравителни картички. — Ядосана на себе си, тя отново погледна към скулптурата. Тази жена определено не й харесваше. — Жена с подобна външност като нищо ще накара някой да се запише в Чуждестранния легион.
Михаил се засмя и разроши косата й.
— Не се тревожи, ще ти пиша.
Още преди да измисли подходящ отговор, Кийли чу някой да тропа на вратата. Михаил потупа приятелката си по рамото и тръгна да отвори.
— Здравей! — Лицето на Сидни засия в мига, в който го зърна. В едната си ръка носеше куфар, а в другата — бутилка шампанско. — Прекрасно мирише. Още от третия етаж усетих уханието… — Тя забеляза Кийли, застанала до работната маса, с купичката в ръце. — Здрасти. — Сидни прочисти гърло и си каза, че не бива да се чувства неловко от това, че съседката на Михаил я вижда как пристига в апартамента му с куфар в ръка.
— Здрасти. Тъкмо си тръгвам. — Не по-малко смутена от новодошлата, Кийли се втурна към кухнята да си вземе бутилката.
— Радвам се, че те виждам отново. — Сидни все тъй неловко стоеше край отворената врата. — Как мина убийството?
— За три кадъра успя да ме удуши. — Момичето леко се усмихна и изхвърча през вратата. — Приятна вечеря. И благодаря, Михаил.
Когато вратата в дъното на коридора най-сетне се хлопна, Сидни си позволи да въздъхне.
— Винаги ли се движи с такава скорост?
— В повечето случаи. — И той я прегърна през кръста. — Тревожи се, че ще ме съблазниш, ще ме използваш, додето съм ти нужен и след това ще ме захвърлиш.
— Гледай ти какво прозрение.
Михаил се засмя и леко захапа долната й устна.
— Първите две звучат напълно приемливо.
Когато устните му се притиснаха към нейните, той пое куфара от омекналите й пръсти и го захвърли на земята. Взе и бутилката, с която блъсна вратата зад гърба й.
— Харесва ми роклята ти. С нея си същинска роза, разтворила цвят към слънцето.
Почувствала ръцете си свободни, тя го погали по гърба, плъзна пръсти под памучната работна риза, която измъкна от джинсите му.
— Аз пък винаги те харесвам, независимо в какво си облечен.
Устните му се плъзнаха към шията й.
— Гладна ли си?
— О, умирам от глад. Наложи се да пропусна обяда.
— Десет минути — обеща той и неохотно я пусна. Ако не беше го направил, вечерята щеше да бъде отложена за твърде дълго. — Какво си донесла? — И той обърна бутилката, за да прочете етикета, сетне вдигна вежда. — Моят гулаш ще бледнее пред виното.
С все тъй затворени очи Сидни вдъхна дълбоко приятната смесица от аромати.
— Не, не ми се вярва. — След което се засмя и отново взе бутилката. — Исках да отпразнуваме случая. Имах чудесен ден.
— Ще ми разкажеш ли?
— Да.
— Добре тогава. Дай да потърсим чаши, достойни за това шампанско.
Не си спомняше друг път да е била тъй очарована от приготовленията за нейното гостуване. Михаил бе подредил малка маса с два стола на мъничката тераса на спалнята. — Един-единствен розов божур стоеше в центъра, топнат в зелена бутилка, по радиото звучеше музика, която заглушаваше шумотевицата от улицата. Ароматното ястие бе сервирано в дебели сини купи, филийките черен хляб бяха натрупани в сламена кошничка.
Докато се хранеха, тя сподели с него решението си да повиши Жанин, разказа му и за сблъсъка с Лойд.
— Поискала си оставката му. Би трябвало да го уволниш.