— Не е толкова просто. — Доволна от постигнатото, Сидни вдигна чашата си да погледне виното на светлината на залеза. — В крайна сметка резултатът е същият. Ако той упражни натиск, ще се наложи да се изправя пред управителния съвет. Разполагам с отчети, а и много други документи. Да вземем тази сграда например. Дядо ми я е поверил на Лойд преди повече от година с молбата да се погрижи за поддръжката и изискванията на наемателите. Останалото ти е известно.
— В такъв случай може би трябва да съм му признателен. — Михаил прибра кичур коса зад ухото й, след което я целуна по шията. — Ако бе постъпил честно и си бе свършил работата, нямаше да се наложи аз да се държа така грубо в кабинета ти. И сега ти нямаше да си тук при мен.
Тя притисна ръката му към бузата си.
— Май трябваше да го повиша. — Сидни целуна дланта му, удивена с каква лекота дава израз на чувствата си.
— Не. Да приемем, че съдбата е отредила така. Не искам близо до теб да има човек, който всеки миг може да те нарани.
— Зная, че той е причината случилото се с госпожа Уолбърг да стане достояние на журналистите. — Сидни ядно си отчупи парче хляб. — Ясно ми е, че заради гнева си към мен, той постави компанията в толкова неизгодно положение. Няма да търпя това, управителният съвет също.
— Ще се справиш. — Михаил разля в чашите им остатъка от виното.
— Да, ще се справя. — Сидни бе насочила поглед навън към проснатото пране, към отворените прозорци, край които минаваха хора, а други седяха, вперили поглед в телевизора. По тротоара се шляеха деца, доволни, че летният ден е тъй дълъг. Когато Михаил хвана ръката й, тя лекичко стисна пръстите му в отговор. — Днес за пръв път почувствах, че държа нещата в ръцете си. През целия си живот съм вършила онова, което се очакваше от мен. — Тя сама се възпря и поклати глава. — Но това сега няма значение. Важното е, че в един момент през последните няколко месеца започнах да разбирам, че за да хванеш нещата в ръцете си, трябва да поемеш определена отговорност. И най-сетне го постигнах. Не знам дали разбираш какво представлява това чувство.
— Разбирам онова, което виждам. А в момента виждам една жена, която вече започва да вярва в себе си и сама да подбира хората, с които ще общува. — И той с усмивка погали бузата й. — Например с мен.
Сидни извърна лице към него. Стоеше на по-малко от ръка разстояние. С вида на мургав варварин, на когото никоя жена не може да устои. Тя самата обаче изпитваше нещо повече от привличане. И се боеше да разтълкува чувствата си. Съществува само настоящето, напомни си тя и понечи да го прегърне.
Той я привлече в обятията си, потърка буза в косите й, шепнейки прекрасни неразбираеми за нея думи.
— Ще трябва да си купя разговорник. — И тя с въздишка притвори очи, когато устните му докоснаха лицето й.
— Ето това е много лесно. — И той повтори фразата между две целувки.
Сидни се разсмя и опряна на ръката му, се изправи.
— На теб ти е лесно да го кажеш. А какво означава?
Устните му отново докоснаха нейните.
— Обичам те.
Той улови мига, в който очите й рязко се отвориха, съзря бурята от чувства — шокът, преминал в бледа надежда, а сетне в паника.
— Михаил, аз…
— Защо позволяваш думите да те плашат? — прекъсни я той. — Любовта никого не застрашава.
— Не очаквах това. — Тя сложи ръка на гърдите му, за да запази малкото разстояние помежду им.
Михаил мрачно сведе поглед към ръката й, сетне отстъпи назад.
— Какво очакваше?
— Смятах, че ти… — Нима съществуваше някакъв по-деликатен начин да изрази мисълта си? — Бях решила, че ти…
— Че желая само тялото ти — довърши той наместо нея. Та той и засвидетелстваше толкова много, а тя сякаш бе сляпа. — Което е съвсем вярно, но не казва всичко. Нима твърдиш, че снощи нищо не се е случило?
— Напротив. Беше прекрасно. — Краката не я държаха и тя се принуди да седне. Имаше чувството, че е скочила от висока скала и е паднала на главата си. Ала той я гледаше по такъв начин, сякаш й даваше да разбере, че най-добре е бързо-бързо да се изправи.
— Що се отнася до секса, беше чудесно. — Михаил взе чашата си. Изкушаваше се да я захвърли на улицата, но си наложи просто да отпие. — Добрият секс е необходим за тялото, а и за душевното спокойствие. Ала за сърцето той не е достатъчен. Сърцето се нуждае от любов, а снощи помежду ни имаше любов. И двамата я почувствахме.
Ръцете й безпомощно се отпуснаха.
— Не зная. Никога досега не съм се радвала на добър секс.
Михаил вдигна поглед.
— Ти не беше девствена. Била си омъжена.
— Да, бях. — И все още бе запазила горчивия вкус на това разочарование. — Не искам сега да говорим за това, Михаил. Не е ли достатъчно, че се чувстваме добре заедно, а и че изпитвам към теб нещо напълно ново и непознато. Не искам да го анализирам. Все още не мога.