— Не искаш да знаеш какво изпитваш? — Думите й го объркваха. — Как можеш да живееш, без да знаещ какво се таи вътре в теб?
— За мен е по-различно. В този смисъл не съм имала онова, което си имал ти, нито пък твоите занимания. А чувствата ти… те винаги са красноречиви. Добиват израз в движенията ти, в говора, в очите ти, в работата. А моите чувства… не са тъй близо до повърхността. Нужно ми е време.
— Според теб аз търпелив човек ли съм?
— Не — буйно отвърна Сидни.
— Добре тогава. В такъв случай разбираш, че разполагаш с твърде кратко време. — И той започна да прибира съдовете. — Този твой съпруг да не те е наранил?
— От неуспешния брак винаги боли. Моля те, не настоявай да ти кажа нещо повече сега.
— Тази вечер няма да настоявам.
Небето на хоризонта тъкмо потъваше в палитрата от тъмносини багри, когато мъжът я погледна.
— Защото тази нощ искам да мислиш само за мен.
И той излезе, като я остави да разчисти масата.
Той я обичаше. Думите изплуваха в съзнанието на Сидни, когато посегна да вдигне кошничката и цветето в импровизираната ваза. Всякакво съмнение бе изключено. Тя вече знаеше, че този мъж говори само онова, което мисли и много рядко скрива нещо. Ала просто нямаше представа какво означава за него любовта.
За нея това бе сладко пъстроцветно, трайно изживяване, което се случва на другите. Баща й я бе обичал, изразявайки обичта си по своя често пъти погрешен начин. Ала те бяха прекарвали заедно само кратки отрязъци от време в ранното й детство. След развода, когато тя беше вече шестгодишна, твърде рядко се виждаха.
Другият човек в този брак бе майка й. Сидни не се съмняваше в нежните й чувства. Ала винаги бе знаела, че тя се отнася по същия начин към всичко, което я интересува.
Сетне в живота и се бе появил Питър и това за нея бе силно истинско и важно чувство. До момента, в който не направиха опит да се обичат като съпруг и съпруга.
Ето че сега бе срещнала Михаил, който не й предлагаше любовта на приятел. И съзнанието за това я разкъсваше и тя се мяташе между главозамайващо щастие и сковаващ ужас.
С тези объркани мисли Сидни влезе в кухнята, където завари домакина с насапунисани до лакти ръце. Сидни остави кошничката и бутилката, след което взе кърпата за подсушаване на съдовете.
— Сърдиш ли ми се? — осмели се да попита след миг.
— Може би само малко. По-скоро съм озадачен. — А и обиден, но той не искаше да й внушава чувство за вина или съжаление. — Ако се чувстваш обичана, то това трябва да те прави щастлива.
— Част от мен действително се чувства така. Другата част се страхува да не насили нещата и да провали онова, което започнахме. — Той настоява поне да съм честна, рече си наум. И напълно го заслужава. Ето защо тя направи опит да бъде искрена. — Днес през целия ден с нетърпение очаквах мига, когато ще бъдем заедно, ще можем да си поговорим, а и да споделя с теб случилото се. Също и да те слушам. Знаех, че ще успееш да ме разсмееш, че сърцето ми ще забие бясно, щом ме целунеш. — Тя остави подсушената купа. — Защо ме гледаш по този начин?
Михаил само поклати глава.
— Ти дори не съзнаваш, че си влюбена в мен. Но в това няма нищо лошо — добави, като й подаде следващата купа. — С времето и това ще стане.
— Ама че си нахален — възкликна тя. — Никога не знам дали това събужда в мен възхищение или гняв.
— Много ти харесва дори, защото събужда желанието да се бориш.
— Според теб, предполагам, трябва да се чувствам поласкана, задето си влюбен в мен.
— Естествено — ухили се той насреща й. — Така ли е?
Сидни замислено остави купата и пое тенджерата.
— Да, предполагам. Това е напълно естествено. А ти си…
— Какъв?
Сидни вдигна очи и зърна веселите пламъчета в тъмните му очи, буйните черни коси, закачливата усмивка.
— Направо прекрасен.
Усмивката му изчезна и той изумено зяпна. Когато най-сетне успя да стисне устни, мъжът извади ръце от водата и започна да мърмори нещо.
— Ти какво, ругаеш ли ме?
Вместо да й отговори, той дръпна кърпата, за да избърше ръцете си.
— Аз като че ли успях да те смутя. — Очарована от ефекта на думите си, тя се засмя и обхвана лицето му. — Да, наистина.
— Престани. — Вече напълно объркан, той отблъсна ръцете й. — Не мога да намеря дума, подходяща като определение за мен.
— Прекрасен! — И преди да успее да я отблъсне, тя обви ръце около врата му. — Първия път, когато те видях, ми заприлича на истински пират, безстрашен и загорял от слънцето.