Този път той изруга на английски и тя само се усмихна.
— Може би заради косата — продължи замислено, като приглади с пръсти буйните му къдрици. — По-късно все си представях какво ще е усещането, ако заровя пръсти в тази грива. Или пък очите ти, толкова изразителни, толкова опасни.
Ръцете му се плъзнаха по бедрата й.
— Започвам да се чувствам опасен.
— Ами устните. Може пък в тях да се крие магията. — Тя го целуна, без да отделя очи от неговите, очерта устните му с език. — Не мога да си представя, че съществува жена, която би устояла.
— Опитваш се да ме прелъстиш.
Сидни отпусна ръце, взе да си играе с копчетата на ризата му.
— Все някой трябва да го направи. — Можеше само да се надява, че е налучкала верния тон. — Не бива, разбира се, да пропускаме и това прекрасно тяло. Първия път, когато те видях гол до кръста, за малко да си глътна езика. — Тя разтвори дрехата му, плъзна длани по голите му гърди.
Коленете му застрашително омекваха.
— Кожата ти беше мокра, блестяща, с ясно очертани мускули. — Тя изостави играта, попаднала в собствения си капан. — Толкова нежна кожа и толкова стегнати мускули. А моето единствено желание бе да те докосна, ето така.
Дъхът й секна, когато впи пръсти в раменете му, плъзна ги надолу по ръцете. Очите му се взряха в нейните с яростна настойчивост. Под пръстите й ръцете му бяха силни като направени от стомана. Думите заседнаха в пресъхналото й гърло.
— Имаш ли представа какво ми причиняваш? — попита той. С треперещи пръсти посегна към малките черни копченца на сакото й. Под този слънчев костюм тя носеше само коприна с цвета на нощта. Михаил вече долавяше ускорените удари на сърцето си. — Съзнаваш ли колко много се нуждая от теб?
Сидни едва-едва поклати глава.
— Покажи ми. Аз сама ще разбера.
В следващия миг той впи устни в нейните и я притисна в прегръдките си. Вдигна я във въздуха, бавно я завъртя в кръг, без да прекъсва целувката.
Замаяна и объркана, тя се вкопчи в него, усетила, че я понася към спалнята. Изхлузи обувките си, без да я е грижа дали някога ще ги намери отново. Този прост жест й донесе такова облекчение, че тя се засмя и усети как я повалят на леглото.
Пружината под тях изскърца, поддаде и ги приюти в меките си очертания. Михаил мълвеше нейното име, тя — неговото и в следващия миг устните им отново се сляха. Страстта им се разгоря дива и безразсъдна както и предишния път. Сега вече тя знаеше накъде ще я отведе той. Единственият й стремеж бе да следва неговия ритъм. Потребността да го притежава бе настойчива като необходимостта да вдишваш въздух и ето, че тя с трескави пръсти посегна към джинсите му, додето той сваляше ефирната коприна от раменете й.
Тя усещаше леките издатини на пружината с голия си гръб, усещаше и неговото нетърпеливо тяло. През отворения прозорец струеше горещина. А в далечината тътнеше зараждаща се буря. Сидни усети как тялото й откликва на стихийния повик.
Мъжът жадуваше за бурята навън, за бурята вътре в нея. Никога досега не бе усещал трепета на истинския копнеж. Знаеше какво е глад, познато му бе и жалкото желание за мъничко топлинка. Спомняше си как в миналото бе пожелавал да усети извивките и мекотата на някое женско тяло, ала всичко това бе нищо, нищо, в сравнение с потребността, която изпитваше сега.
Ръцете му пробягаха по тялото й и при всяко докосване под пръстите си усещаше пламналата й кожа. Долавяше всеки неин трепет. Чуеше ли я да стене, измъчваше я, додето до ушите му достигнеше вик.
И все пак гладът му не бе уталожен.
Бурята приближаваше като надвиснала заплаха. А с вятъра през прозореца нахлу страстната жаловита песен на саксофон. Слънцето хлътна зад хоризонта, затанцуваха пламъци и сенки.
В пелената от мрак и горещина двамата бяха загубили представа за времето. Реалността бе сведена до две същества — един мъж и една жена и тяхното безмилостно желание да се слеят.
Той проникна в нея и тялото й откликна.
Влуден, той я повдигна, додето краката й се сключиха на кръста му, гърбът й се изви като лък. Разтърсен от невероятната сила на този желан сблъсък, мъжът зарови лице в рамото й и се остави на стихията.
Дъждът заваля едва на следващия ден следобед, придружен с несекващи гръмотевици и светкавици. Включила телефона на високоговорител, Сидни провеждаше трудно съвещание с партньори от Западния бряг. Макар Жанин да седеше срещу нея, тя водеше и свои бележки. Благодарение на работата, която заедно бяха отхвърлили сутринта, Сидни разполагаше с цялата необходима информация.
— Да, господин Бърнстейн, подобренията ще бъдат от полза за всички. — Изчака потвърждението да бъде чуто от събеседника й, неговия адвокат и партньора му. — До утре в пет часа източно време ще ви изпратим по факса преработения проект. — Тя се усмихна на себе си. — Да, наистина, „Хейуърд Индъстрис“ обича да действа бързо. Благодаря ви, господа. Дочуване.