— Всичко е наред. — Сидни вече се бе надигнала от стола си. — Ще приема господин Станисласки.
Забелязала погледа на шефката си, Жанин успя да прикрие поне част от завистта.
— Няма да те свързвам.
Михаил се ухили.
— Да, моля. Ти си. Жанин, която повишиха?
— О, да.
— Сидни ми каза, че чудесно си вършиш работата.
— Благодаря. — Кой би помислил, че ароматът на едно мъжко тяло ще е тъй опияняващ? — Искате ли кафе?
— Не, благодаря.
— Моето също ще почака, Жанин. А и ти можеш да си отдъхнеш.
— Да. — И с лека въздишка на завист, тя затвори вратата.
— Нямаш ли чадър? — попита Сидни и се наклони, за да получи целувка.
— Не мога да те докосна дори, ще ти изцапам костюма. Тук някъде има ли кърпа?
— Само за минутка. — И тя тръгна към банята. — Какво правиш в центъра по това време?
— Дъждът ужасно забавя нещата. Пооправих си счетоводните документи и приключих към четири. — Той взе предложената кърпа и я метна на главата си.
— Нима е толкова късно?
Тя погледна към часовника, който показваше пет без няколко минути.
— Ти си заета.
Сидни си спомни, че на бюрото й я чака факсът с оставката, а и предстоеше да проучи досиетата.
— Малко.
— Като се освободиш, може би ще пожелаеш да дойдеш с мен на кино.
— С удоволствие. — И тя взе от ръцете му вече мократа кърпа. — Нужен ми е един час.
— Ще се върна. — Той докосна перлите на шията й. — Има и още нещо.
— Какво?
— Семейството ми ще гостува на сестра ми този уикенд. Ще има барбекю. Ще дойдеш ли с мен?
— Ще ми бъде много приятно да дойда на барбекю. Кога?
— Те тръгват в петък след работа. — Искаше да я нарисува така, с това перлено колие. Само перлите. Макар рядко да използваше друг материал освен дърво, сега му хрумна, че може да я извая от алабастър. — Можем да тръгнем, когато на теб ти е удобно.
— Би трябвало да успея да се прибера и да се преоблека до шест. Шест и половина — поправи се тя. — Така добре ли е?
— Добре е. — Той я хвана за раменете, притисна я само колкото да усети близостта й, макар да внимаваше да не намокри дрехите й и я целуна. — Наташа ще те хареса.
— Надявам се.
Той отново я целуна.
— Обичам те.
Бурята от чувства отново я разтърси.
— Зная.
— Ти също ме обичаш — промърмори той. — Просто си ужасен инат. — Позволи си още миг да се порадва на вкуса на устните й. — Но скоро ще ми позираш.
— Аз… Какво?
— Ще ми позираш. Имам изложба през есента и смятам да представя няколко твои скулптури.
— Изобщо не си ми споменал, че ти предстои изложба. — И едва тогава осъзна какво й е казал. — Мои скулптури?
— Много скоро ще се наложи здравата да се хванем на работа. Затова сега те оставям да приключиш със задълженията си.
— О! — Напълно бе забравила и досиетата, и телефонните обаждания. — Да, ще се видим след един час.
— А през уикенда никой няма да работи. Виж следващия… — Той кимна, което означаваше, че е взел решение. Определено от алабастър.
Тя прокара влажната кърпа през ръцете си и тръгна към вратата.
— Михаил.
Отворил вратата, той спря с ръка на дръжката.
— Да?
— Къде живее сестра ти?
— В Западна Вирджиния. — Той се ухили и затвори вратата.
Цели десет секунди Сидни остана взряна в дървената плоскост.
— Западна Вирджиния?
ДЕВЕТА ГЛАВА
Нямаше да успее да се приготви навреме. Винаги придирчива към дрехите си, Сидни два пъти преподреди багажа си. Какво би могъл да облече човек на уикенд в Западна Вирджиния? Нямаше никакви проблеми да подбере дрехи за няколко дни на Мартиника. За кратко пътуване до Рим също щеше да е лесно. Но за уикенд, за семеен уикенд в Западна Вирджиния трябваше трескаво да претърси гардероба си няколко пъти.
Когато за трети път затвори куфара, Сидни си обеща, че повече няма да го отваря. За да устои на изкушението, тя отнесе багажа си в дневната, сетне бързо се върна в спалнята, за да съблече строгия делови костюм.
Навлече тънък памучен панталон и зелена блуза без ръкави и тъкмо се приготвяше отново да се преоблече, когато на вратата се почука.
Щеше да остане с тези дрехи. Ще свършат работа, увери се тя и отиде да отвори. Щяха да пристигнат в дома на сестра му толкова късно, че едва ли щеше да има значение с какво е облечена. Тя припряно оправи косата си, като се чудеше дали да я пристегне с шалче, сетне отвори вратата.