На прага стоеше Маргьорит, облечена елегантно както винаги.
— Сидни, скъпа. — Тя влезе и целуна дъщеря си по бузата.
— Мамо. Не знаех, че днес ще идваш в града.
— Знаеш, разбира се. — Тя се настани на близкия стол и кръстоса крака. — Чанинг ти е казал, че ще ходим на театър.
— Да, каза ми. Забравих.
— Сидни — въздъхна Маргьорит. — Започвам да се тревожа за теб.
Сидни машинално приближи до барчето и наля на майка си от любимото й шери.
— Няма причина да се тревожиш. Аз съм добре.
— Така ли? — Маргьорит размаха ръка, маникюрът й беше безупречен. — Отказа толкова много покани, миналата седмица не намери време дори да обиколиш магазините с мен, направо си се погребала в този твой кабинет. И ми казваш, че нямам основание за тревога. — Тя се усмихна и пое чашата. — Е, сега ще поправим всичко това. Искам да се облечеш в нещо ослепително. Ще се срещнем с Чанинг да пийнем по нещо преди представлението.
Най-странното е, осъзна Сидни, че едва не се съгласи. Дотолкова силен бе навикът й да прави онова, което се очакваше от нея. Наместо това тя приседна на страничната облегалка на канапето с надеждата, че ще успее да откаже, без да нарани чувствата на Маргьорит.
— Мамо, съжалявам. Отказвам поканите, защото работата в „Хейуърд“ отнема голяма част от времето и енергията ми.
— Скъпа. — Маргьорит бавно отпи от шерито. — Точно това имах предвид и аз.
Но Сидни само поклати глава.
— И освен това вече не изпитвам нужда да запълвам всяка своя вечер със светски събития. Що се отнася до днес, много съм ти благодарна наистина, че искаш да се присъединя към вас. Но както обясних и на Чанинг, имам други планове.
В очите на Маргьорит проблесна раздразнение, но тя само почука с нокът облегалката на стола.
— Ако мислиш, че ще те оставя тук да прекараш вечерта с някакви гадни папки и документи…
— През този уикенд няма да работя — прекъсна я Сидни. — Всъщност заминавам извън града… — Прекъсна я почукване на вратата. — Извинявай за момент. — В мига, в който отвори, Сидни протегна ръка към мъжа. — Михаил…
Очевидно той не желаеше да разговарят, преди да я целуне. И го стори още на прага. Маргьорит пребледня и мигновено се изправи, осъзнала, че целувката, на която бе станала свидетел, бе целувка между влюбени.
— Михаил. — Сидни успя да се отдръпне на няколко сантиметра.
— Още не съм свършил.
Притиснала длан към гърдите му, тя безпомощно махна с другата ръка към стаята.
— Майка ми…
Той вдигна поглед, забеляза пребледнялата от гняв жена и спокойно дръпна Сидни до себе си, сякаш да я защити.
— Маргьорит.
— Няма ли правило — рязко рече тя, — че не трябва да се смесва работата с удоволствието? — Повдигна вежди и го огледа от глава до пети. — Но пък ти не си от хората, които спазват правилата, нали, Михаил?
— Някои правила са важни, някои — не. — Гласът му бе спокоен, но в него не се долавяше нито разкаяние, нито извинение. — Честността е важна, Маргьорит. Аз бях честен с теб.
Жената се извърна, отказвайки да признае истината в твърдението му.
— Бих предпочела да останем за малко насаме, Сидни.
Втренчена в изправения гръб на майка си, Сидни усети, че започва да я мъчи главоболие.
— Би ли отнесъл куфара ми в колата, Михаил? Слизам след няколко минути.
Той повдигна с пръст брадичката й, разтревожен от това, което бе прочел в очите й.
— Ще остана с теб.
— Не. — Тя обхвана китката му. — Ще бъде по-добре да ни оставиш насаме. Само няколко минути. — Пръстите й стегнаха хватката си. — Моля те.
Тя не му остави избор. Мърморейки, той вдигна куфара й. В мига, в който вратата се затвори зад него, Маргьорит рязко се извърна. Сидни вече се бе подпряла на стената. Случваше се рядко, много рядко, Маргьорит да подеме гневна тирада. Но всеки път това представляваше грозна сцена със злобни нападки.
— Глупачка. Ти спиш с него.
— Не смятам, че това е твоя работа. Но, да, така е.
— Смяташ ли, че имаш достатъчно здрав разум, пък и опит, за да се справиш с такъв мъж? — Чашата й издрънча върху плота на масата. — Тази гадна малка афера може да те съсипе, да съсипе всичко, за което съм се борила. Господ е свидетел, че нанесе достатъчно позор, като се разведе с Питър, но аз успях да оправя нещата. А сега това. Измъкваш се тайно, за да прекараш уикенда в някой хотел.
Сидни сви юмруци.
— Няма нищо гадно в отношенията ми с Михаил и никъде не се измъквам тайно. Що се отнася до Питър, нямам намерение да обсъждаме този въпрос.
Маргьорит я стрелна с хладен поглед и пристъпи напред.
— Откакто си се родила, правя всичко, което е по силите ми, за да получиш това, което заслужаваш като член на фамилията Хейуърд. Най-добрите училища, най-подходящите приятели, дори най-достойният съпруг. А сега захвърляш всичко, плановете ми, жертвите, които съм направила за теб. И за какво? — Тя гневно закрачи из стаята, а Сидни не помръдна от мястото си. — О, повярвай ми, аз също не съм безразлична към чара на този мъж. За кратко дори се поблазних от идеята сама да подхвана тайна връзка с него. — Наранената й суета само засилваше гнева й. — Една жена има право от време на време на малък флирт с великолепно диво животно. Талантът му на скулптор и репутацията му също са в негова полза. Не може да се каже същото за произхода му обаче. Цигани, фермери и селяни. Аз имам опит и бих могла да се справя с него — ако имах желание. Освен това в момента съм необвързана и подобна афера нямаше да ме постави в неловко положение. Ти, от друга страна, всеки момент ще се обвържеш с Чанинг. Смяташ ли, че той ще се съгласи да се ожени за теб, ако научи, че си приела в леглото си този великолепен животински екземпляр?