— Спри. — Сидни пристъпи напред, за да хване ръката на майка си. — Това минава всички граници. Човек, който претендира, че се гордее с рода Хейуърд, не захвърля името с тъй лека ръка. Не ми е било леко да постъпвам както се очаква от една Хейуърд, да премислям всяка стъпка, за да не го опетня. Е, досега бях достойна за бащиното си име, а в момента работя ден и нощ, за да го запазя неопетнено. Що се отнася до свободното ми време и това с кого ще го прекарвам, то си е лично моя работа.
Пребледняла от шока, Маргьорит отблъсна ръката й. Нито веднъж, откакто се бе родила, Сидни не бе дръзвала да й говори по този начин.
— Не смей да ми говориш с този тон. Толкова ли те е заслепила страстта, че си забравила какво дължиш на рода си?
— Никога не съм го забравяла — тутакси отвърна Сидни. — И в момента това е единствено възможният тон за мен. — Тя също бе изненадана от резките си думи, но просто не бе в състояние да се овладее. — Чуй какво ще ти кажа, мамо. Що се отнася до Чанинг, никога не съм имала дори бегло намерение да се обвързвам, нито пък го планирам за в бъдеще. Това бяха твои кроежи. Никога, никога повече няма да допусна да бъда въвлечена насила в подобен заговор. Ако това ще помогне на Чанинг да преглътне обидата, с радост ще ангажирам цяла страница в „Таймс“, за да разглася връзката си с Михаил. Що се отнася до него, не знаеш нищо нито за семейството му, нито за него като човек. В преценката си за него ти така и не отиде по-далеч от външността.
Маргьорит вирна брадичка.
— А ти си проникнала надълбоко, така ли?
— Да, наистина. И открих, че той е добър и отзивчив човек. Честен мъж, който знае какво иска от живота и сам преследва целите си. Ти би разбрала това, но за разлика от теб, той никога не би използвал друг човек, а и не би наранил никого, за да постигне желанията си. Той ме обича. А аз… — Мисълта проблесна като светкавица, ясна, сгряваща и съвсем простичка. — И аз го обичам.
— Любов ли? — Зашеметена, Маргьорит отстъпи назад. — Сега вече зная, че си изгубила разсъдък. За Бога, Сидни, нима вярваш на всичко, което един мъж ще ти каже в леглото?
— Вярвам в онова, което ми казва Михаил. А сега вече го принудих да ме чака твърде дълго, пък й ни предстои пътуване.
С високо вдигната глава, щръкнала напред волева брадичка, Маргьорит забърза към вратата, сетне хвърли последен поглед през рамо.
— Той ще разбие сърцето ти и в крайна сметка ще се подиграе с теб. Но може би тъкмо това ти е нужно, за да осъзнаеш каква е твоята отговорност пред семейството.
Когато вратата се хлопна, Сидни се отпусна отстрани на канапето. Налагаше се Михаил да почака още малко.
Той обаче не я чакаше спокойно; крачеше напред-назад като звяр в клетка. За пореден път измерваше разстоянието пред асансьора в гаража, ядно пъхнал ръце в джобовете си, неспособен да изхвърли от главата си мрачните мисли. Когато вратите се плъзнаха встрани, той тутакси се озова до нея.
— Добре ли си? — И преди да дочака отговора, обхвана нежно лицето й. — Не, виждам, че нещо не е наред.
— Напротив, оцелях. Макар че беше твърде неприятно. Семейните скандали винаги оставят горчив вкус.
За него семейните скандали бяха буйни яростни битки, които неизменно носеха някакво прозрение. Оставяха го беснеещ от гняв или прихнал в неудържим смях, ала никога изцеден като нея в момента.
— Хайде, нека се качим горе, а пътуването ще отложим за сутринта, когато ще се почувстваш по-добре.
— Не, искам да тръгнем още сега.
— Съжалявам. — Той нежно целуна ръцете й. — Не бих искал да ставам причина за враждебни чувства между теб и майка ти.
— Не си ти причината. Наистина. — Поддаде се на желанието да склони глава на гърдите му, да усети заливащото я спокойствие, когато ръцете му я обгърнаха. — Това недоразумение датира много отдавна, Михаил. Твърде дълго се правехме, че не съществува. Но сега предпочитам да не говорим за това.