— Твърде много криеш от мен, Сидни.
— Зная. Съжалявам. — Тя притвори очи, усещайки как коремът й болезнено се свива, гърлото и пресъхва. Не би трябвало да е толкова трудно да изрече думите. — Обичам те, Михаил.
Той застина за миг, сетне зароби пръсти в косите й. Очите му напрегнато се взираха в нея, същински тъмни слънца, които искаха да срещнат нейните. Зърна онова, което от толкова време жадуваше да усети.
— Значи най-сетне го прие. — Гласът му издаваше собственото му вълнение. Когато покриха нейните, устните му казаха всичко останало. — По-късно пак ще искам да го чуя. Винаги ще ми е приятно да те слушам.
Сидни се засмя, пъхна ръка в неговата и двамата заедно се отправиха към колата.
— А докато шофираш, ще чуеш какво имам да ти кажа аз.
Сидни тутакси спря и ококори очи.
— Аз ли ще шофирам?
— Да. — Михаил й отвори вратата откъм мястото до шофьора. — Първо ще карам аз, после ще се сменим.
Нали имаш книжка?
— Да — отвърна Сидни, като боязливо погледна контролното табло.
— И не се страхуваш?
Когато го погледна, той дяволито се хилеше насреща й.
— Не, тази вечер не се страхувам.
Минаваше полунощ, когато Михаил спря пред голяма тухлена къща в Шепърдстаун. Вече беше по-хладно. В обсипаното със звезди небе нямаше нито едно облаче, което да задържа топлината. До него спеше Сидни, склонила глава в сгъвката на ръката си. Тя с готовност бе седнала на волана на разклона от Ню Джързи към Делауеър. А когато пресякоха щатската граница и навлязоха в Мериленд, отново се смениха и тя се унесе в сън.
Винаги бе знаел, че такава ще е неговата любов. Че някой ден ще открие единствената жена, която ще промени лъкатушния път на живота му. А сега тя бе до него, потънала в сън.
Погледнеше ли я, той си представяше живота им в бъдеще. Съвършенство едва ли щяха да постигнат, защото съвършенството означава липсата на каквато и да било изненада. Ала той си представяше как се събужда до нея в голямата спалня на старата къща, която щяха да си купят и превърнат в свой дом. Представяше си я как се прибира вечер вкъщи, облечена в неизменно елегантен костюм, а лицето й отразява раздразнението или радостта от свършеното през деня. Щяха да седнат и да поговорят за нейната работа и за неговата.
Някой ден тялото й щеше да се налее в очакването на тяхното дете. Той щеше да усети първото движение на техния син или дъщеря. После щяха да се наредят и други деца, които да растат пред очите им.
И все пак той твърде много избързваше. Бяха изминали не малък път, а той искаше да се наслади на всеки скъпоценен миг.
Михаил се наклони и лекичко я целуна по шията.
— Заедно прекосихме щатите, мила.
Тя се размърда и промърмори нещо в съня си.
— Много реки и планини. Целуни ме.
Когато се събуди, устните му докосваха нейните, а ръката й галеше бузата му. Сидни почувства нощния бриз, вдъхна уханието на рози и орлови нокти. Пробудилото се желание бе също тъй топло и сладко.
— Къде сме?
— Надписът гласеше „Дивата и прекрасна Западна Вирджиния“. А ти ще ми кажеш дали отговаря на истината.
Всяко място е диво и прекрасно, стига той да е до мен, помисли си тя и го прегърна. Михаил тихичко извика, когато лостът за скоростите болезнено се впи в бедрото му.
— Сигурно остарявам — рече той. — Вече не ми е тъй лесно да съблазнявам момичета в кола.
— Аз пък мисля, че добре се справяш.
Михаил почувства вълнението да сгорещява кръвта му, безброй фантастични видения го връхлетяха, ала той се овладя и поклати глава.
— Смущавам се, защото мама може да надникне през прозореца всеки миг. Хайде да вървим. Ще ти намерим легло, пък после и аз ще се пъхна при теб.
Сидни се засмя и го проследи как протяга дългите си крака в отворената врата.
— Сега пък аз се смутих. — Тя отметна косите си назад и се обърна към къщата. С любопитство заразглежда голямата тухлена постройка със светещи на първия етаж прозорци. Големите листа на дървета я засенчваха отпред, красиво нареден жив плет отделяше двора от улицата.
Михаил я настигна, понесъл багажа им, и двамата заедно изкачиха каменните стъпала на стръмната пътека към къщата. Ето къде бяха цветята, уханните рози, дъхавите загадъчни храсти. Нищо претенциозно нямаше в тази градина. Тя по-скоро представляваше удивително приятна за окото гледка, полудиви растения, подпомагани от човешка ръка само в най-трудни моменти. Сидни мерна детски велосипед с три колелета на верандата отпред. На струящата от прозорците светлина тя забеляза, че цяла леха петунии наскоро е била безмилостно разкопана.