— Както изглежда, Иван пак се е проявил — отвърна Михаил на въпросителния й поглед. — Ако беше умно куче, щеше да се скрие някъде, додето стане време да се връща у дома.
Още преди да се качат на верандата, до тях достигна музика, примесена с буен смях.
— По всичко личи, че още са будни — рече Сидни. — Аз пък мислех, че отдавна са си легнали.
— Разполагаме само с два дни, за да бъдем заедно. Не си струва да ги пропиляваме в сън.
Той отвори мрежестата врата и влезе, без да почука. Остави чантите близо до стълбите, хвана ръката на Сидни и я поведе по коридора, откъдето идеше глъчката.
Сидни усети да я обзема задължителната за подобни случаи сдържаност. Тя просто не можеше да я преодолее. Толкова дълги години строго възпитание бяха успели да й втълпят как благовъзпитаните хора се поздравяват с непознати. Любезен и хладен поздравът задължително се свеждаше до леко ръкостискане и едно тихо изречено „Приятно ми е“. И все пак не бе успяла напълно да си възвърне тази нагласа, когато Михаил връхлетя в стаята.
— Ха! — възкликна той и се втурна към една дребничка изящна жена в лилава лятна рокля. Тутакси я грабна, завъртя я в кръг, а тя прихна да се смее, развяла буйни черни коси.
— Винаги закъсняваш — рече Наташа. И целуна брат си по двете бузи, сетне по устните. — Какво ми носиш?
— Може и да има нещо в чантата ми за теб. — Той я пусна, сетне се обърна към мъжа, седнал пред пианото. — Грижиш ли се добре за нея?
— Само в случаите, когато допусне подобно вмешателство. — Спенс Кимбъл се изправи и сърдечно стисна ръката на Михаил. — Вече цял час опява, че те няма.
— Не съм опявала — упрекна го Наташа, обърна се към Сидни и се усмихна — с естествено присъща топлина, — макар че нещо в непознатата я накара да застане нащрек. Нима Михаил бе влюбен в това хладно сдържано създание? — Не си ме запознал с приятелката си.
— Сидни Хейуърд. — Леко обезпокоен от неохотата на Сидни сама да направи първата крачка, той я побутна напред. — Сестра ми Наташа.
— Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Сидни. — Съжалявам, че толкова много закъсняхме. Всъщност вината е изцяло моя.
— Не ми обръщайте внимание, аз се заяждам по навик. Тук винаги сте добре дошли. Вече познавате семейството. — Другите се тълпяха около Михаил, сякаш не бяха се виждали от години. — А това е съпругът ми Спенс.
Мъжът й вече пристъпваше напред, в очите му се четеше недоумение, но и искрено удоволствие.
— Сидни? Сидни Хейуърд?
Сидни се обърна, със запечатана на лицето заучена усмивка, която от изненада премина в неподправена радост.
— Спенс! Нямах представа, че това си ти. — И тя импулсивно протегна ръце. — Мама ми каза, че си се преселил на юг и си се оженил повторно.
— Вие се познавате — отбеляза Наташа, като размени погледи с майка си, която тъкмо внасяше поднос с пълни с вино чаши.
— Познавам Сидни откакто бе на възрастта на Фреди — отвърна Спенс, неволно направил сравнението с най-голямата си дъщеря. — А не сме се виждали от… — Замълча насред думата, защото си припомни, че последната им среща се състоя в деня на сватбата й. През последните години той бе позагубил връзка с нюйоркското висше общество, ала знаеше, че този брак не бе излязъл сполучлив.
— Доста време оттогава — промърмори Сидни, която единствена знаеше причината за смущението му.
— Колко е малък светът — намеси се Юри, като приятелски шляпна Спенс по гърба. — Сидни е собственик на сградата, в която живее Михаил. И когато тя не му обръща внимание, той има навика да се цупи.
— Няма такова нещо. — Леко подразнен, Михаил взе чашата на баща си и изля в гърлото си остатъка от водката. — Предпочитам метода на убеждението. А сега тя е луда по мен.
— Всички да се отдръпнат! — долетя гласът на Рейчъл. — Самочувствието му отново се раздува.
Михаил протегна ръка и щипна сестра си по носа.
— Кажи им, че си луда по мен — подхвърли той към Сидни, — и нека тази, малката, си вземе думите назад.
Сидни леко сбърчи чело.
— Вече го разгласи, защо да повтарям?
Алекс подсвирна и се тръшна на канапето.
— Научила ти е номерата, Михаил. Ела, Сидни, седни до мен. Аз не съм толкова надут.
— Стига сте се заяждали — намеси се Надя и хвърли укорителен поглед към Алекс. — Умори ли се от пътуването? — обърна се тя към Сидни.
— Малко. Аз…
— Как не се досетих. — В следващия миг Наташа се озова до нея. — Естествено, че си уморена. Веднага ще те заведа в стаята ти. — Тя поведе Сидни навън. — Ако искаш, можеш да си отпочинеш, ако предпочиташ, върни се при нас. Всички ние държим да се чувстваш като у дома си.