Рейчъл подхвърли монетата, шляпна я върху отворената си длан и протегна ръка.
— По дяволите. Сметана и захар?
— Черно.
— Десет минути — обеща Рейчъл и пое по коридора. Сетне спря и се озърна, за да се увери, че са сами. — След като никой друг няма да ни чуе, ще ми кажеш ли истината: ти наистина ли си луда по Михаил?
— След като само ти ще го чуеш, да.
Рейчъл се ухили и продължи надолу по стълбите.
— Разни хора, разни вкусове.
Трийсет минути по-късно, освежена от душа и кафето, Сидни се престраши да слезе на долния етаж. Водена от характерните сутрешни шумове, тя откри повечето от членовете на семейството в кухнята.
По шорти и памучна фланелка, Наташа стоеше пред печката. Юри седеше на масата и загъваше палачинки, като се кокореше на смеещото се бебе, пристегнато с колан в люлеещо се столче, което при всяко движение свиреше приятна мелодия. Алекс бе заровил лице в дланите си и успя да издаде само някакъв нечленоразделен звук, когато майка му тикна чаша кафе току под носа му.
— А, Сидни.
Гръмкият поздрав на баща му накара Алекс да присвие очи.
— Имай малко милост към умиращите, татко.
Старецът само шляпна сина си по ръката.
— Ела да седнеш до мен — подкани той Сидни. — И опитай палачинките на Наташа.
— Добро утро — рече Наташа и проследи как майка й повторно налива кафе на Сидни. — Ще те помоля да извиниш моите варварчета, а и онзи жалък помияр, дето разбуди цялата къща толкова рано.
— Където има деца, винаги е шумно — отбеляза Юри, а Кейти, сякаш да изрази своето съгласие, взе да тропа по малката масичка, закрепена отпред.
— Всички ли са станали? — попита Сидни и седна на посоченото й място.
— Спенс показва на Михаил къде е избрал място за барбекюто — отвърна Наташа и постави в центъра на масата купа, пълна с палачинки. — Ще има да обикалят и да обсъждат, сякаш Бог знае какво са измислили. Добре ли спа?
Припомнила си тайната среща с Михаил, Сидни положи неимоверни усилия, за да не се изчерви.
— Да, благодаря. О, моля те — възпротиви се тя, съзряла, че Юри пълни чинията й с палачинки.
— Нужни са ти сили — рече старецът и намигна.
Преди Сидни да измисли какво да отговори, през задната врата се втурна малко къдрокосо дяволче. Юри успя да го грабне и полетът на детето завърши в ръцете му.
— Това е внук ми Брандън. Истинско чудовище. А аз чудовищата ги ям на закуска.
Тригодишното момченце беше жилаво и силно за възрастта си, ала не успя да се изтръгне от хватката на Юри.
— Ела да ме видиш как се научих да карам велосипед, дядо. Само за малко!
— Имаме гостенка — меко се намеси Надя, — а ти не се държиш както трябва.
Опрял главичка на гърдите на дядо си, Брандън зяпна Сидни с широко ококорени очи.
— И ти можеш да дойдеш — покани я той. — Имаш хубава коса. Също като на Луси.
— Това е голям комплимент — обясни Наташа. — Луси е котка. Госпожица Хейуърд може да дойде по-късно. Тя още не е закусила.
— Тогава ти, мамо.
Неспособна да се сдържи, Наташа разроши къдриците на сина си.
— Почакай малко. Иди кажи на татко си, че трябва да отиде до магазина.
— И дядо трябва да дойде с мен.
Усетил, че го подканят да се включи в играта, Юри изпухтя и качи Брандън на раменете си. Детето извика през смях, здраво се вкопчи в косата на Юри, когато дядо му се изправи.
— Татко виж, виж, колко съм висок — провикна се Брандън, щом мрежестата врата се хлопна зад тях.
— Това дете изобщо може ли да говори спокойно — поиска да знае Алекс.
— И ти крещеше по същия начин чак докато навърши дванайсет — отбеляза Надя.
Изпълнена с искрено съчувствие, Сидни се изправи, за да му налее кафе. Той тутакси грабна ръката й и залепи звучна целувка.
— Ти си кралица сред обикновените жени, Сидни. Хайде да избягаме заедно.
— Не ти ли е мил животът? — попита Михаил, който тъкмо влизаше.
Алекс само се ухили.
— Можем да се бием на канадска борба за нея.
— Господи, тия мъже са истински прасета — отбеляза Рейчъл, която също се присъедини към тях.
— Защо? — Въпросът бе зададен от красиво момиченце със златисти коси, последвало Михаил.
— Защото, Фреди, си въобразяват, че всичко се решава с мускули и пот, вместо да впрегнат на работа мъничките си мозъчета.
Без да обръща внимание на сестра си, Михаил отмести чиниите встрани, седна и подпря лакът на масата. Алекс се ухили и измърмори нещо на украински. Дланите им се удариха една в друга.
— Какво правят те? — поиска да знае Фреди.
— На глупаци се правят. — Наташа въздъхна и обгърна с ръка раменете на момиченцето. — Сидни, това е най-голямото ми дете, Фреди. Фреди, това е госпожица Хейуърд, приятелката на Михаил.