Смутена, Сидни се усмихна на момиченцето над главата на Михаил.
— Радвам се да те видя отново, Фреди. Познаваме се много отдавна, когато ти беше още бебе.
— Наистина ли? — Заинтригувана, Фреди се поколеба дали да разгледа по-отблизо Сидни, или да проследи борбата между Михаил и Алекс. Мъжете бяха опрели колене един в друг, мускулите на ръцете им ясно се очертаваха.
— О, да, аз… — Затруднението на Сидни бе не по-малко. Михаил бегло я погледна, преди отново да се втренчи в очите на брат си. — Познавах баща ти, когато все още живеехте в Ню Йорк.
Мъжете около масата изръмжаха. Рейчъл седна в другия край и придърпа купата с палачинки.
— Подай ми сиропа.
Със свободната си ръка Михаил плъзна бутилката към сестра си.
Потиснала усмивката си, Рейчъл обилно поля палачинките със сладък сироп.
— Искаш ли да се поразходим из града, след като закуся, мамо?
— Би било много приятно. — Без да обръща внимание на синовете си, Надя взе да зарежда миялната машина. Тя дори предпочиташе канадската борба пред онзи твърде примитивен двубой, който помнеше от детството им. — Можем да вземем Кейти с количката, Наташа.
— И аз ще дойда с вас, да нагледам магазина. — Наташа пъхна ръце под струята. — Имам магазин за играчки в града — обясни тя на Сидни.
— О, така ли. — Сидни не можеше да откъсне очи от двамата мъже. Със същия успех Наташа можеше да й каже, че притежава космическа площадка. — Това е много хубаво.
Трите жени от семейство Станисласки размениха многозначителни погледи. Надя, най-голямата романтичка, взе да мечтае за сватба през есента.
— Искаш ли още кафе? — обърна се тя към Сидни.
— О, аз…
Михаил изръмжа победоносно и удари ръката на брат си в масата. Чиниите подскочиха. Фреди запляска с ръце, малката й сестричка направи безуспешен опит да й подражава.
Алекс раздвижи схванатите си пръсти.
— Резултатът става две на три.
— Сам си намери жена. — И преди Сидни да се усети, Михаил я грабна на ръце, целуна я по устните и я понесе към вратата.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Можеше да загубиш.
Развеселен от раздразнението в гласа на Сидни, Михаил я прегърна през кръста.
— Не загубих.
— Състезава се на канадска борба заради мен, сякаш съм каса с бира.
Усмивката му стана още по-широка. От касата бира можеше да се почувства леко замаян, но това щеше да е нищо в сравнение с опиянението, което изпита, когато я зърна да съзерцава с възхищение мускулите му.
— А после пък — продължи тихо тя — се държа като истински варварин.
— На тебе ти хареса.
— Наистина…
— … ти хареса — довърши вместо нея мъжът, спомнил си как отчаяно и страстно отвърна тя на целувката му. — На мен също.
Тя не пожела да се усмихне. Не пожела да признае нито за миг неописуемото вълнение, което изпита, когато Михаил я вдигна на ръце и я отнесе като бойна плячка…
— Може би неволно насърчих Алекс. Той като че ли е наследил в най-голяма степен чара на баща ти.
— Всички с името Станисласки са чаровници — отвърна Михаил. Той се наведе, откъсна една маргаритка и й я поднесе. — Ето виждаш ли?
Сидни завъртя цветчето в ръката си. Може би трябваше да промени насоката на разговора, за да се пребори с изкушението да се поддаде изцяло на чувствата си.
— Стана ми много приятно да видя Спенс отново след толкова години. Когато бях петнайсетгодишна, бях влюбена до уши в него.
Присвил очи, Михаил се втренчи в зет си.
— Наистина ли?
— Ами да. Сестра ти наистина е щастливка.
У Михаил се обади семейната гордост.
— Щастливецът е той.
— Май и двамата имаме право — усмихна се Сидни.
Уморен да следва майка си, Брандън се втурна към тях.
— Сега ти трябва да ме носиш — каза той на вуйчо си.
— Трябва ли?
Детето настойчиво закима и взе да се катери като маймунка по крака на Михаил.
— Нали видя как ме носи дядо.
Михаил грабна момченцето и се понесе в тръс.
— Скоро е закусвал — провикна се Надя.
— Пак ще го нахраним. — И все пак Михаил помогна на момченцето да го възседне като конче. С поруменели от удоволствие бузки Брандън се усмихна на Сидни.
— Аз съм на три години — гордо заяви той. — И мога сам да се обличам.
— Че то се вижда. — Тя окуражително тупна Брандън по крачето. — Като пораснеш, ще станеш ли прочут композитор като баща си?
— Няма. Ще стана водна кула. Защото са най-високи.
— О, разбирам. — За пръв път с нея споделяха тъй голяма амбиция.
— Ти с вуйчо Михаил ли живееш?
— Не — побърза да отвърне Сидни.