— Още не — поправи я Михаил.
— Видях ви да се целувате — отбеляза Брандън. — А защо още нямате деца?
— Стига вече с твоите въпроси — притече се на помощ Наташа и освободи брат си от детето.
— Исках само да разбера…
— Много искаш — прекъсна го Наташа и буйно го целуна. — Засега ти стига да знаещ, че ако си послушен, ще получиш нова кола от магазина.
Момчето тутакси забрави въпроса си за бебетата. В шоколадовокафявите му очи се прокрадна нещо хитровато.
— Която си поискам ли?
— Която си поискаш от малките.
— Ти наистина ме целуна — напомни Михаил на Сидни, когато Брандън подхвана спор с майка си кои били малките коли и кои — съвсем мъничките. Сидни приключи темата, като смушка Михаил в ребрата.
Градът се стори възхитителен на гостенката с тези стръмни тесни улици и малки магазинчета. Магазинът на Наташа „Къщата на чудесата“ криеше невероятно богатство от мънички пластмасови коли до изящни порцеланови кукли и музикални кутии.
Михаил прояви огромно търпение, следвайки Сидни из антикварните магазини, занаятчийските ателиета и бутиците. Някъде по пътя бяха изгубили другите членове на семейството. А може би те нарочно бяха изостанали. Едва когато тръгнаха да се връщат нагоре по стръмния хълм, Михаил, натоварен с покупките, започна да се оплаква.
— Кой ли ме би по главата да твърдя, че си разумна жена?
— Такава съм.
Мъжът измърмори една от малкото украински фрази, чието значение тя вече знаеше.
— Като си толкова разумна, защо накупи всички тези неща? Как смяташ да ги отнесеш в Ню Йорк?
Доволна от себе си, тя докосна новите си обеци. Красивите звездички от емайл весело се поклащаха.
— Ти си толкова умен, че сигурно сам ще откриеш начин.
— Сега пък ме ласкаеш и ме караш да се чувствам глупаво.
— Нали ти ми купи порцелановата кутийка — усмихна се Сидни.
Хванат в собствения си капан, Михаил поклати глава. Тя се бе загледала в кръглата кутийка с релефното изображение на жена и видимо се колебаеше дали да си позволи това разточителство.
— Забелязах колко дълго я съзерцава.
— Зная. — Тя се вдигна на пръсти и го целуна по бузата. — Благодаря ти.
— Няма да си ми толкова благодарна, като разбереш, че цели пет часа ще трябва да крепиш тези джунджурии в скута си:
Тъкмо изкачваха стъпалата към къщата, когато насреща им изскочи Иван с подвита опашка. Преследваха го двойка грациозни котки. Михаил отчаяно въздъхна.
— Ето това е позорът на семейството.
— Горкичкият. — Сидни тикна и последния пакет в ръцете на Михаил. — Иван! — провикна се тя и приклекна. — Ела тук, момчето ми.
Открил възможност за спасение, Иван тутакси се извърна, подхлъзна се на задните лапи, но в следващия момент вече летеше към нея. Сидни го взе на ръце, а нещастното животинче отпусна треперещата си глава на рамото й. Все тъй самодоволни, котките запазиха разстоянието от няколко крачки и се заеха най-невъзмутимо да се мият.
— Нима използваш жена за прикритие? — възкликна с отвращение Михаил.
— Та той е още малък. Ти върви да се биеш на канадска борба с брат си.
Той тръгна към къщата и я остави да успокои нещастното животинче. Миг по-късно се появи Фреди.
— Ето къде е бил.
— Котките го подплашиха — обясни Сидни на момичето.
— Че те просто си играят. Ти обичаш ли кучета?
— Да. — И тя зарови нос в пухкавата козина. — Много ги обичам дори.
— Аз също. Обичам и котките. Луси и Дейзи от дълго време живеят при нас. А сега се опитвам да придумам мама да си вземем кученце. — Момичето погали Иван, сетне насочи поглед към смачканите петунии. — Може пък да склони, ако пооправя лехата.
Сидни знаеше какво е да си още малко момиче, което мечтае да си има куче.
— Това е добро начало — рече тя ободрително. — Имаш ли нужда от помощ?
Следващия половин час тя посвети на смачканите цветя и понеже никога не се бе занимавала с градинарство, старателно следваше указанията на Фреди. Кученцето се моташе край тях, но не смееше да приближи, макар да се разтреперваше всеки път, когато котките минеха наблизо.
Щом привършиха, Сидни остави Фреди да се грижи за Иван и влезе в къщата да се измие. Едва сега си даде сметка, че този предиобед е вършила все нови и непознати неща.
Първо я бяха посочили като голямата награда в състезанието по канадска борба. После поигра с децата и насред улицата получи целувка от любимия си. Беше изслушала първия си урок по градинарство от едно десетгодишно момиченце, а после поседя на моравата с малкото куче в скута си.
Ако празникът продължаваше по този начин, един Господ знаеше какво ще бъде следващото приятно откритие.