Привлечена от викове и смях, тя влезе в музикалния салон и погледна през прозореца. Отвън играеха софтбол. Рейчъл бе поела ролята на питчър и тъкмо успя да заблуди Алекс. Недоволен от себе си, той взе да спори с майка си. Тя обаче поклати глава, решена да отстои авторитета на безпристрастен съдия.
Там беше и Михаил, сложил ръце на бедрата си, подпрял коляно на възглавничката, която бележеше втора база. Опита се да изрази и своето мнение, ала Рейчъл го смрази с поглед, доволна от точното си попадение.
Юри и Спенс нетърпеливо изчакваха да свършат приготовленията на Алекс за следващия удар.
Заинтригувана, Сидни опря лакти на перваза. Толкова са красиви, рече си тя. Забеляза как Брандън пътем млясна майка си по бузата и се втурна към малката синьо-бяла люлка. Хлопна се мрежестата врата, след което се появи Фреди и зае мястото на брат си в играта.
Алекс успя да отбие следващата топка, която описа широка парабола. Разнесоха се викове. С удивителна бързина Юри подскочи и хвана топката още във въздуха. Михаил се втурна напред, отмина трета база и се насочи към хоум базата, накъде бе хукнала Рейчъл, за да посрещне хвърлянето.
С широки крачки Михаил бързо скъсяваше разстоянието, видя се как мускулите му се напрегнаха до крайност, когато направи плонжа. Рейчъл покри целта, очевидно несмущавана от мисълта, че тази огромна жива маса лети към нея. Последва сблъсък и врява от ругатни.
— Аут! — успя да ги надвика Надя.
В следващия момент всички се втурнаха към Михаил и Рейчъл — не за да се уверят колко сериозни са раните им, а за да се включат в спора с викове и жестове. Рейчъл удари Михаил в гърдите. Той на свой ред я повали отново на тревата. С победоносен вик Брандън се покатери на гърба на баща си.
— Нашите игри все така завършват — опита се да обясни Наташа и се усмихна, макар пред погледа й да се разкриваше изпотъпканата морава в задния двор. Ръцете й бяха уморено отпуснати, защото най-сетне бе успяла да приспи бебето. — Хубаво правиш, че ги наблюдаваш от разстояние.
Ала когато Сидни се обърна, Наташа съзря сълзи в очите й.
— О, Господи! — В следващия миг тя застана до Сидни и хвана ръката й. — Не се разстройвай. Та това е само игра.
— Зная. — Засрамена от тази проява на чувства, Сидни примига и се опита да преглътне сълзите. — Не съм се разстроила. Просто… Беше глупаво от моя страна. Докато ги наблюдавах, имах чувството, че гледам красива картина или слушам някое любимо изпълнение. Просто се разчувствах.
Не бе необходимо да казва нищо повече. Наташа напълно я разбираше, защото от Спенс бе научила, че възпитанието на Сидни още от най-крехка възраст не е допускало подобни игри, закачки или разгорещени спорове.
— Ти много го обичаш.
Сидни отново трепна. По-трудно й бе да отговори на това тихо изречено твърдение, отколкото на закачливия въпрос на Рейчъл.
— Не е моя работа да се бъркам — продължи Наташа. — Но той ми е много скъп. А сега с очите си се уверих колко скъпа си му ти. Сигурно не ти е лесно с него.
— Не ми е лесно наистина.
Наташа отново погледна навън, този път зърна съпруга си, който в момента се бореше на тревата с Фреди и Брандън. А едва преди няколко години тя дори не смееше да се надява на подобно щастие.
— Страхуваш ли се от него?
Сидни понечи да отрече, ала неусетно изрази мислите си на глас.
— Чувствата му са тъй силни и всеобхватни, че понякога ме плашат. А той ни най-малко не се бои да ги изрази. Никога досега не съм се поддавала на чувствата си. А сега често пъти усещам как в негово присъствие оставам дори без воля.
— Михаил живее само с чувствата си — простичко рече Наташа. — Искаш ли да ти разкрия част от тях? — И без да дочака отговор, тя я поведе към полиците край стената.
Изящни фигурки от дърво, някои мънички и крехки, сякаш нечовешка ръка, а само дух ги бе създал, бяха подредени по рафтовете.
Миниатюрна къщичка с покривче като бисквитка и щори от шоколадови пръчици, сребърна кула, в която на най-високия прозорец стоеше красива жена, а златните й коси се спускаха надолу, легълце с балдахин, не по-голямо от човешка длан, край което красив принц бе коленичил край прекрасната Спяща красавица.
— Тази ми я донесе вчера. — Наташа взе фигурката на жена край колелото на чекрък. Наоколо бяха пръснати мънички сламки и златни нишки. — Дъщерята на мелничаря от приказката за джуджето Румпелстилтскин. — Тя се усмихна и докосна нежните пръстчета, задвижващи чекръка.
— Прекрасни са. Всички до една. Един малък вълшебен свят.
— Михаил носи вълшебството в себе си. За мен извайва приказки, защото с тяхна помощ научих английски. Някои от творбите му носят много повече сила, трагична, еротична, дръзка, дори плашеща. Ала тя винаги е истинска, защото идва от сърцето му и остава само да бъде вложена в дърво или камък.