— Ох, горкичкото — почти проплака Сидни, забравила собствените си опасения. — Да не си помисли, че ще те оставят самичка? — Тя взе хълцащото дете, а то дори не обърна внимание на нейната несръчност, просто доверчиво се притисна в нея. — Толкова си мъничка. И такава хубавица. — Бебето изхълца, въздъхна и отново отпусна главичка. — Ти май приличаш на вуйчо си, а? Той място не можа да си намери, когато му казах, че е прекрасен, но ти си свикнала с комплиментите, нали?
На долния етаж трите жени се кискаха дяволито, заслушани в гласа на Сидни по интеркома.
В този момент обаче младата жена откри причината за неистовите писъци — Кейти се беше напишкала.
— Мокро ти е, а? Мен ако питаш, майка ти би се справила за не повече от трийсет секунди…, което се отнася и за всички от долния етаж. Тях обаче ги няма тук. А ние с теб какво ще правим?
Хлиповете на Кейти бяха утихнали и сега детето бърбореше нещо нечленоразделно и дърпаше косата на Сидни.
— Май ще трябва аз да опитам. Никога досега не съм сменяла бебешки пелени — призна си тя и се огледа. — И яйца не съм белила, и софтбол не съм играла, и кой знае колко още неща не съм… Това обаче го знам, никакви ругатни пред малки деца. Да се заемем с главната задача. — Беше забелязала торба с пелени на яркозелени райета. — За Бога, Кейти, та те са истински.
Изпускайки бавно дъха си, за да пропъди нервността, тя извади една от старателно сгънатите памучни пелени.
— Риск печели, риск губи. Налага се да те оставя за мъничко. — И тя внимателно положи Кейти на масата, за да се постарае да довърши започнатото.
— Ей! — Михаил влетя в кухнята, където го посрещнаха с шъткане. — Какво става?
— Сидни сменя пелените на Кейти — промърмори Наташа и отново се заслуша в интеркома.
— Сидни? — Михаил забрави, че са го изпратили за бира и също се заслуша.
— Е, половината работа свършихме. — Тя бе успяла вече да подсуши и напудри дупенцето на бебето. С пудрата май беше попрекалила, но по-добре повечко, отколкото никак. Челото й се сбърчи от усилието да сгъне сухата пелена точно както онази, която току-що бе свалила. — Май ще се получи. Ти какво ще кажеш? — Кейти зарита с крачета и започна да се смее. — Ти най-добре ги разбираш тези работи. Спри за малко, това е най-трудната част. Не мърдай, де.
Ала детето възприе нежните думи като подкана да продължи в същия дух. Колкото повече риташе с крачета, толкова по-силно се смееше Сидни. Когато най-сетне успя да нагласи пелената, Кейти изглеждаше толкова сладка, миришеше толкова хубаво, че тя не се сдържа и я гушна. И за да не я задуши, вдигна я нависоко. Пелената се поразхлаби, но все пак не падна.
— Е, хубавице прекрасна, май сме готови. Искаш ли да се покажем на мама?
— Мама — загука Кейти и още по-яростно зарита с крачета. — Мама.
Четиримата долу в кухнята се засуетиха все едно нищо не бяха чули.
— Съжалявам, че толкова дълго се забавих — започна да се оправдава Сидни още от вратата. — Заварих я мокра. — Забеляза Михаил и стресната се закова на място, притиснала детето в прегръдките си.
Очите им се срещнаха и в следващия миг тя цяла поруменя. Коленете й отмаляха. Той нямаше право, абсолютно никакво право да я гледа по този начин, и то в присъствието на майка си и сестрите си.
— Аз ще я взема. — Той пристъпи напред и протегна ръце. Кейти тутакси откликна. Без да откъсва поглед от Сидни, той потърка буза в главичката на детето и подпря мъничкото му телце на гърдите си. — Ела тук. — И преди тя да успее дори да отвърне, той обхвана й и я привлече за дълга страстна целувка.
Привикнала към подобно поведение, Кейти продължаваше да гука щастливо.
Все така усмихнат, Михаил бавно отстъпи назад.
— След малко ще се върна за бирата — рече той и излезе навън, понесъл детето.
— А сега — обяви Надя, като хвана ръката на Сидни, — сега е време да се захванеш с яйцата.
Слънцето тъкмо залязваше, за да отбележи края на този уикенд, когато Сидни отключи вратата на апартамента си. На устните й грееше усмивка, а тя не се съмняваше, че през тези два дни се бе смяла повече, отколкото в целия си досегашен живот. Остави пакетите на канапето, чу как зад гърба й Михаил ритна вратата.
— Връщаш се с двойно повече багаж — с укор отбеляза той, като остави куфара на пода.
— Изобщо не е толкова много, колкото ти изглежда. — Все тъй усмихната, тя го прегърна през кръста. Чувстваше се прекрасно, особено като знаеше, че всеки неин жест ще получи достоен отговор и му благодари на родния му език.
— Не го казваш точно както трябва, но усилието ти е похвално — рече той и я целуна по двете бузи. — А това е традиционният жест при среща или раздяла.