Наложи се да прехапе устни, за да не се ухили глуповато насреща му.
— Зная. — Знаеше също и защо й го казва той… не за пръв път. Бе получила топла целувка от всеки от семейството. Не небрежното докосване на страните, на което бе свикнала, а допир на устни, придружен от крепка прегръдка. Само Алекс бе отишъл по-далеч. — Брат ти се целува много хубаво. — Наложила си нужната сериозност, тя на свой ред докосна първо едната, после другата му буза. — Сигурно е семейна черта.
— Беше ли ти приятно?
— Как да ти кажа… — Тя погледна Михаил изпод спуснати мигли. — Не мога да отрека, има стил.
— Той е още момче — изръмжа Михаил, макар че Алекс бе само с около две години по-малък.
— О, не. — Този път не можа да сдържи смеха си. — Той определено не е момче. Но все пак ти имаш известно предимство.
— Известно ли? — повиши той глас.
Тя сключи ръце на тила му.
— Щом си дърводелец, несъмнено знаеш, че дори част от сантиметъра е от огромно значение, за да си паснат нещата.
Той обгърна с ръце бедрата й, за да й попречи да му избяга.
— Значи смяташ, че си пасваме?
— О, да. — Тя се усмихна, усетила устните му на челото си. — По всичко изглежда, че така мисля.
— И харесваш моите целувки повече от тези на Алекс?
Тя въздъхна, оставила се на удоволствието да усеща как устните му се спират на слепоочията, сетне на скулите.
— Определено да. — Рязко отвори очи, когато той я ощипа по бедрото. — Всъщност…
Нищо повече не успя да изрече, защото устните му се впиха в нейните. Пред очите й сякаш проблесна светкавица, разтърси я силна тръпка. С тих стон на задоволство тя го прегърна още по-силно.
— А сега… — И той я понесе на ръце. — Предполагам, отново ще трябва да докажа на какво съм способен.
— Щом настояваш — отвърна Сидни, все тъй притисната в тялото му.
Десетина широки крачки и двамата се озоваха в спалнята, където мъжът безцеремонно я хвърли на леглото. Още преди да успее да си поеме дъх, той бе захвърлил дрехите си.
— Какво се смееш? — попита.
— Отново ми заприлича на пират — отвърна тя, като отметна косите от челото си. — Липсва ти само сабя и черна превръзка.
— Значи за теб аз съм варварин.
Сидни плъзна поглед по голото му тяло нагоре към буйните коси и наболата брада, която издаваше, че не си бе направил труда да пъхне самобръсначка в багажа си. Сетне се взря в очите, тези тъмни, разтърсващи, опасни очи.
— Ти си просто невероятен.
От никоя друга той не би приел подобно определение, ала тя изглеждаше толкова мъничка, толкова красива, седнала на леглото с разрошени коси и лице, пламнало от грубите му, нетърпеливи целувки.
Спомни си как изглеждаше там в кухнята, понесла Кейти на ръце. Очите й бяха изпълнени с възторг, почуда, смущение. Беше се изчервила, когато майка му обяви, че Сидни сама е приготвила яйцата. И отново се изчерви, когато баща му я бе стиснал в мечешката си прегръдка. Ала Михаил бе забелязал как му отвръща тя, как за кратък миг също бе притиснала Юри.
Имаше още десетки такива спомени. Как бе гушнала кучето, как бе хванала Брандън за ръка, как бе погалила Фреди по косата.
Тя изпитваше потребност от любов. Беше силна, умна, и с достатъчно здрав разум. И се нуждаеше от любов.
Леко намръщен, той седна на ръба на леглото и хвана ръката й. Притеснението пропълзя като студена тръпка по гърба й.
— Какво има? Къде сбърках?
Не за пръв път той долавяше тази несигурност и съмнение в гласа й. Преглътна неизречените въпроси и собственото си нетърпение и поклати глава.
— Нищо. Вината е в мен. — Обърна ръката й, целуна отворената длан, сетне китката, където се усещаше ускореният й пулс — вече треперлив от страх и възбуда. — Забравям, че понякога трябва да се сдържам и да бъда нежен.
Тя бе наранила чувствата му. Мъжкото му самочувствие. Не бе откликнала по подходящ начин. Може би бе прекалила. О, Господи!
— Но това за Алекс беше шега. Нямам от какво да се оплача.
— А може би трябва.
— Не. — Тя се изправи на колене, прегърна го и притисна устни в неговите. — Искам теб — прошепна отчаяно. — Знаеш колко много те желая.
Макар да усещаше бушуващия в слабините му огън, той я докосна съвсем леко, помилва я с безкрайна нежност. Чувството, което вложи в целувката, идваше направо от сърцето му и бе изпълнено със сладост, с доброта, с любов.
В един миг тя се уплаши, че няма да усети тъй познатия пламък. Ала устните му бяха тъй меки, тъй търпеливи. Нейната настоятелност се превърна в удивление, устните й се оставиха на лекото докосване. И това действително не бе познатият внезапно разгарящ се пламък, а топло златно сияние, тъй кротко и красиво, та дори причиняваше болка. Дори когато той задълбочи целувката си, в нея имаше само нежност. Обезсилено от тази целувка, тялото й се размекна като восък. Ръцете й се отпуснаха безпомощно в знак на пълно отдаване.