— Красива си. Толкова красива — продължаваше да мълви той, като я притисна с тяло към леглото, пропъждайки от съзнанието й всяка мисъл. — Заслужавам да ме убият, задето всеки път съм толкова нетърпелив.
— Не мога… — Да разсъждавам, да дишам, да се движа дори, довърши наум.
Нежно и внимателно, с вродено изящество, той я разсъблече.
— Тази нощ е само за теб. Искам да й се насладиш докрай. — Дъхът му секна, когато последният слънчев лъч погали кожата й. Изглеждаше толкова крехка под пръстите му, толкова прекрасна. — Остави ме да ти покажа какво означаваш ти за мен.
Всичко. За него тя бе всичко. Искаше оттук нататък тя да не съмнява в това. С бавни движения, изпълнени с безкрайно благоговение, той й показа, че отвъд страстта, отвъд желанието на телата се сливат душите.
Любовта можеше да бъде спокойна, безрезервна, трайна във времето.
Тялото й бе като пищна трапеза, ухайно, замайващо сетивата с еротични аромати. Ала тази нощ той я вкусваше бавно, мъчително бавно. Всяка въздишка, всеки трепет го изпълваха с признателност, задето му принадлежи.
Той нямаше да допусне тя да ускори темпото. Безпомощна да окаже съпротива, тя се понесе по дългата тъмна река, а той бе нейният водач в копринено галещия мрак. Никога досега, дори в миговете на най-буйна страст, тя не бе съзнавала на какви усещания е способно тялото й, кожата, сетивата й. И неговите. О, Господи, и неговите!
Тези яки мускули и груба сила сега бяха превърнати в невероятна нежност. Бавните движения събуждаха нови копнежи, носеха ново познание, истинска симфония на разбирателството, невероятно хармонична в своята същност.
— Остави ме да ти дам онова, на което съм способен, да ти покажа онова, което зная, да взема от теб онова, което ми даваш.
Чувствителните му пръсти не спираха да я галят, търсеха все нови и нови извори на наслада. Нейното удоволствие се превръщаше в негово, също толкова сладостно, също толкова зашеметяващо, също толкова просто.
Тя долавяше собственото си дишане, тих треперлив звук в мрака. За да отбележат красотата на този миг, по страните й потекоха сълзи, стегнаха гърлото й, когато тя промълви името на мъжа.
Устните му покриха нейните и най-сетне той проникна в нея. Едновременно прегърнал и сгушен в тялото й, мъжът с огромна наслада удължи този прекрасен блажен миг. Устните й се разтвориха под неговите, ръцете й се отметнаха встрани, сетне го притиснаха.
Той си спомни как веднъж преди отчаяно се беше борил да получи нещо повече. А сега от нея получаваше всичко.
Макар желанието неистово да пулсираше в него, той се движеше бавно, съзнавайки, че е в състояние отново и отново да се спуска и издига, преди да достигне жадувания връх.
— Обичам те, Сидни. — Мощна тръпка го разтърси, когато я усети да се надига, за да го посрещне. — Само теб. Завинаги.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато телефонът зазвъня, в стаята цареше непрогледен мрак, а те и двамата спяха, вкопчени един в друг, като борещи се деца. Сидни се сгуши в прегръдките на Михаил, стисна очи и промълви само едно категорично „не“, което означаваше че е твърдо решена да не се обажда.
Михаил изръмжа и се претърколи върху нея, за миг дори помисли дали да не остане така, тъй сладостно усещаше тялото й под своето.
— Мила — промърмори той, сетне изруга и вдигна слушалката. — Какво? — Сидни яростно го удари по рамото и той се отмести. — Алекси? — Гласът на брат му го накара внезапно да се изправи и той заговори на украински. Едва когато Алекс го увери, че нищо лошо не е сполетяло семейството, паниката утихна. — Най-добре иди в болницата или в затвора. Никъде ли? — Той се отпусна назад, удари глава в таблата и отново изруга. — Защо се обаждаш посред нощ? — Разтърка лице и яростно изгледа часовника. Светещият циферблат показваше четири и четирийсет и пет. — Какво? — Стараейки да разчлени думите, той премести слушалката другото си ухо. — По дяволите, кога е станало това? Идвам веднага.
Той яростно тръшна слушалката и вече търсеше дрехите си, когато осъзна, че Сидни е запалила лампата. Лицето й бе мъртвешко бледо.
— Родителите ти?
— Не, не. Не е човек от семейството. — Седна отново на леглото и хвана ръката й. — Някой е върлувал в апартамента ми.
Уплахата й премина в недоумение.
— Как така?
— Едно от ченгетата познава Алекс, знае също, че аз живея там и затова му се обадил. Има разрушения.