С огромна задоволство затвори телефона. Ако достатъчно добре познаваше този дивеч, много скоро той щеше да се срещне със своите наемници, за да се разплати с тях. И поради факта, че детективът се бе оказал твърде заинтригуван от теорията на Сидни, тази среща едва ли щеше да мине незабелязано.
Тя натисна копчето на интеркома.
— Жанин, имам нужда да се нахраня, преди да започнем с интервютата за нова секретарка. Поръчай всяко нещо, за което потвърдят, че е прясно, и то двойни порции.
— Досетила си се, Сидни. Тъкмо щях да ти позвъня. Майка ти е тук.
Радостта от успеха едва не я задави.
— Кажи й, че съм… — Страхливка. — Не, кажи й да влезе. — Но Сидни пое дълбоко въздух, преди да стане и да се отправи към вратата. — Мамо.
— Сидни, скъпа. — Невероятно елегантна в ленения си костюм с цвят на слонова кост, ухаеща на Париж, тя пристъпи вътре и леко докосна буза до бузата на Сидни. — Толкова съжалявам.
— Аз… моля?
— Трябваше да изчакам да отмине целия уикенд, за да мога да се свържа с теб и да ти се извиня. — Маргьорит пое дълбоко въздух и прехвърли чантата си от едната ръка в другата. — Може ли да седна?
— Разбира се. Извинявай. Да ти донесат ли нещо?
— Единственото, което искам е да изтрия петък вечер от живота си. — Маргьорит се настани и смутено погледна дъщеря си. — Не ми е лесно да говоря, Сидни. Но аз просто ревнувах.
— О, мамо!
— Не, моля те. — Маргьорит махна на дъщеря си да се настани до нея. — Горчивият вкус не ми е приятен и се надявам да ми позволиш да преглътна всичко това на една хапка.
Смутена не по-малко от майка си, Сидни седна и докосна ръката й.
— Не е нужно нищо да преглъщаш. Просто ще го забравим.
Маргьорит поклати глава.
— Надявам се да съм достатъчно зряла, за да призная провала си. Допадаше ми мисълта, че все още съм привлекателна и желана.
— Така е.
Маргьорит леко се усмихна.
— Но не и достойна за възхищение, след като се оказа, че се разяждам от завист, задето мъжът, когото се надявах… да очаровам, наместо това е очарован от дъщеря ми. Безкрайно много съжалявам за държанието си и за думите, които изрекох. — Тя пое дълбоко въздух. — Ще ми простиш ли?
— Разбира се. И аз също се извинявам, задето ти говорих по този начин.
Маргьорит измъкна от чантата си тънка дантелена кърпичка и докосна очите си.
— Изненада ме, признавам. Никога не бях те виждала тъй страстно да защитаваш нещо. Той е привлекателен мъж, скъпа. Не мога да кажа, че одобрявам връзката ви, но със сигурност я разбирам. — Тя въздъхна и прибра кърпичката. — Твоето щастие е от голямо значение за мен, Сидни.
— Зная.
Очите на Маргьорит все още блестяха, когато погледна към дъщеря си.
— Толкова се радвам, че изяснихме всичко. Искам да направя нещо за теб, нещо, с което да се реванширам.
— Не е нужно да правиш нищо.
— Искам, наистина. Вечеряй с мен днес.
Сидни си помисли за дузина неща, които трябваше да свърши, за спокойната вечеря в края на деня, която се надяваше да сподели с Михаил. Сетне срещна тревожните очи на майка си.
— С удоволствие.
— Чудесно. — Маргьорит енергично се изправи. — Осем часа. В „Льо Сирк“. — Тя прегърна силно дъщеря си и излезе.
В осем Сидни вече предпочиташе да си бе легнала да поспи на спокойствие, но слезе от колата си, облечена в светлосин копринен гащеризон без ръкави.
— Шофьорът на майка ми ще ме откара до вкъщи, Доналд.
— Добре, госпожице Хейуърд. Приятна вечер.
— Благодаря.
Оберкелнерът я разпозна в мига, в който тя влезе, и сам я отведе до запазената маса. Докато прекосяваше луксозния ресторант, пълен с елегантно облечени посетители и екзотични миризми, Сидни си представи Михаил, седнал на работната си маса с бутилка бира и купа гулаш.
Едва сдържа въздишката си на завист. Когато забеляза майка си и Чанинг на ъгловата маса, тя с мъка се сдържа да не изскърца със зъби.
— Ето те и теб, скъпа. — Убедена, че подготвената от нея изненада е най-доброто за дъщеря й, Маргьорит не забеляза враждебните пламъчета в очите на Сидни. — Не е ли прекрасно?
— Прекрасно — безизразно повтори Сидни, когато Чанинг стана да издърпа стола й. Тя не каза нищо, когато мъжът се наведе и я целуна по бузата.
— Изглеждаш прекрасно тази вечер, Сидни.
Шампанското вече бе изстудено и отворено. Тя изчака, докато налеят в чашата й, ала първата глътка не й помогна да отмие гнева, заседнал в гърлото й.
— Майка ми не спомена, че ще се присъединиш към нас тази вечер.
— Това беше изненадата ми — избълбука Маргьорит също като виното в чашата си. — Моят малък подарък-реванш. — Следвайки предварително уговорения сигнал, Тя остави салфетката си настрана и стана. — Моля да ме извините, ще отида да си напудря носа.