Съзнавайки, че разполага само с петнайсет минути, за да изпълни мисията си, Чанинг незабавно хвана ръката на Сидни.
— Липсваше ми, мила. Сякаш минаха седмици, откакто бях насаме с теб.
Сидни умело измъкна ръката си.
— Наистина минаха седмици. Как си, Чанинг?
— Самотен без теб. — Мъжът плъзна пръст по голото й рамо. Тя наистина имаше невероятна кожа. — Кога ще престанем да играем тези игри, Сидни?
— Аз не играя. — Тя отпи от виното. — Аз работя.
Леко раздразнение се прокрадна в очите му, сетне изчезна. Той бе сигурен, че Маргьорит е права. Щом веднъж се оженят, тя щеше да бъде твърде заета с него, за да мисли за кариера. Най-добре беше веднага да премине към същественото.
— Скъпа, срещаме се вече от месеци. И разбира се, познаваме се от години. Но нещата се промениха.
Тя срещна погледа му.
— Да, така е.
Окуражен, Чанинг отново хвана ръката й.
— Не искам да те пришпорвам, но смятам, че е време да преминем към следващата стъпка. Много държа на теб, Сидни. Смятам, че си красива, забавна и сладка.
— И съвсем подходяща — промърмори тя.
— Разбира се. Искам да станеш моя жена. — Той измъкна от джоба си малка кутийка, отвори капачето и на светлината от свещите проблесна кръгъл леден диамант.
— Чанинг…
— Напомня ми за теб — прекъсна я той. — Царствен и елегантен.
— Много е красив — внимателно рече тя. И студен, помисли си. Леден. — Съжалявам, но не мога да го приема. Нито пък теб.
Шокът на мъжа постепенно премина в раздразнение.
— Сидни, и двамата сме зрели хора. Свенливостта е излишна.
— Опитвам се да бъда честна. — Тя се размърда на стола и хвана ръцете на мъжа. — Не мога да ти опиша колко съжалявам, че майка ми те е подвела, като те е накарала да повярваш, че изпитвам нещо по-различно. С тази си постъпка тя поставя и двама ни в неловко положение. Нека бъдем откровени, Чанинг. Ти не ме обичаш и аз не те обичам.
Мъжът обидено вирна брадичка.
— Ако беше така, едва ли щях да ти предложа брак.
— Предложи ми брак, защото ме смяташ за привлекателна, смяташ, че умея да посрещам гости и защото съм от твоята среда. Това са причините за тази сделка, а не за брак. — Сидни затвори капачето на кутийката и я притисна към дланта на мъжа. — От мен не излезе добра съпруга, Чанинг. Затова нямам намерение да опитвам отново.
Той леко се поотпусна.
— Разбирам, че сигурно все още си разстроена заради случилото се между двама ви с Питър.
— Не, изобщо не разбираш какво се случи между мен и Питър. Ако трябва да бъда честна, това няма нищо общо с отказа ми на твоето предложение. Не те обичам, Чанинг, а съм безумно влюбена в друг.
Бледата му кожа почервеня силно.
— Тогава е още по-обидно, задето се преструваше, че си привързана към мен.
— Аз наистина съм привързана към теб — уморено въздъхна тя. — Но това е всичко. Мога само да се извиня, че не съм го показала ясно по-рано.
— Не смятам, че извинението е достатъчно, Сидни. — Той сковано се изправи. — Моля те, предай на майка си моите искрени съжаления.
Като глътнал бастун, той се отправи към изхода, оставяйки Сидни, обзета едновременно от гняв и чувство за вина. Пет минути по-късно, Маргьорит се върна сияеща от тоалетната.
— Е — заговорнически се наведе тя към дъщеря си, доволна, задето Чанинг им е предоставил няколко минути насаме. — Разкажи ми всичко.
— Чанинг си тръгна, мамо.
— Така ли? — Маргьорит се огледа с блеснали очи. — Че защо?
— Бих добавила, че си отиде вбесен, защото отхвърлих предложението му за женитба.
— Сериозно? — Маргьорит примига. — Ти… Сидни, как можа?
— Ти как можа? — Тя повиши гласа, ала се овладя и почти зашепна: — Подготвила си умишлено цялата вечер.
— Естествено. — Маргьорит разсеяно отпрати приближилият сервитьор и посегна към виното си. — Месеци наред планирам как да организирам среща между теб и Чанинг. И тъй като Михаил очевидно те измъкна от черупката ти, моментът бе идеален. Чанинг е точно мъжът, от когото имаш нужда. Той е от почтено семейство, има хубав дом и чудесен доход.
— Не го обичам.
— Сидни, за Бога, бъди разумна.
— Винаги съм била разумна и може би тъкмо това е проблемът. Повярвах ти, когато дойде да се срещнеш с мен тази сутрин. Повярвах, че съжаляваш, че те е грижа за мен и искаш помежду ни да има нещо повече от учтиви думи.
Очите на Маргьорит се напълниха със сълзи.
— Всичко, което казах тази сутрин, беше истина. Бях толкова нещастна през уикенда, задето те отблъснах от себе си. Ти си моя дъщеря и много те обичам. Искам най-доброто за теб.