Бе приключила най-голямата сделка в кариерата си в „Хейуърд“, бе наела нова секретарка, за да смъкне от плещите на Жанин чиновническата работа, бе провела съвещание с целия персонал. Акциите на „Хейуърд“ се бяха вдигнали с цели три пункта през последните десет дни. Управителният съвет беше възхитен от нея.
А тя беше нещастна.
— Полицай Станисласки на втора линия, госпожице Хейуърд — обади се секретарката по интеркома.
— Стани… — Заля я радост, която мигновено стихна. Полицай Станисласки. — Да, ще се обадя. Благодаря. — Заради собственото си душевно спокойствие, Сидни лепна усмивка на лицето си и вдигна слушалката. — Алекс?
— Здрасти, красавице. Реших, че първа ще искаш да узнаеш. Току-що докараха за разпит твоето старо приятелче Лойд Бингам.
Усмивката й се стопи.
— Разбирам.
— Детективът от застрахователната компания послушал съвета ти и започнал да го следи. Вчера господинът се срещнал с няколко неприятни типове, за да им плати. Щом ги задържали, пропели по-хубаво от Спрингстийн.
— Значи Лойд наистина е наел хората, извършили вандалщината в сградата.
— Така твърдят те. Смятам, че известно време няма да имаш неприятности с него.
— Радвам се да го чуя.
— Много съобразително от твоя страна да насочиш подозренията си към него. Ум и красота — рече той с въздишка, която почти я накара да се усмихне отново. — Защо да не отпътуваме за Ямайка за няколко дни и да вбесим Михаил?
— Мисля, че вече е достатъчно ядосан.
— Ей, да не би да те тормози? Ела се оплачи на чичо Алекс. — Тъй като тя не отговори, шеговитата нотка в гласа му изчезна. — Не му обръщай внимание, Сидни. Той си има мрачни периоди, това е всичко. Художниците са такива. Луд е по теб.
— Зная. — Тя побутна папките върху бюрото. — Може би е добре да му се обадиш, да му съобщиш новината.
— Разбира се. Искаш ли да му предам нещо друго?
— Кажи му… не — реши тя. — Не, аз вече му го казах. Благодаря, че се обади, Алекс.
— Няма проблем. Непременно ми звънни, ако промениш решението си за Ямайка.
Сидни остави слушалката. Искаше й се да се чувства тъй млада, както й се стори Алекс по телефона. Щастлива. Весела. Но Алекс не беше влюбен. И не бе разбил с един удар мечтите си.
Това ли направих, зачуди се Сидни и стана. Нима бе попарила собствените си копнежи? Не, беше предпазила себе си и мъжа, когото обичаше, от предприемането на погрешна стъпка. Бракът не винаги е правилното решение. Собственият й опит го доказваше. Както и опита на майка й. Щом размисли спокойно, Михаил ще сподели мнението й и връзката им ще продължи както досега.
Кого заблуждаваше тя?
Той беше толкова упорит, толкова твърдоглав, толкова уверен, че неговият начин на действие е единствено правилният, че за нищо на света не би отстъпил.
И какво ще стане, ако той каже всичко или нищо? Какво ще прави тя тогава? Измъквайки един кламер, Сидни започна да го разтваря, докато крачеше из кабинета си. Трябваше да избира между две възможности — да се откаже от него и да го загуби или да приеме предложението му и да рискува да го загуби…
Господи, имаше нужда да поговори с някого. Тъй като не можеше да отиде при Михаил, вариантите бяха доста ограничени. Навремето щеше да сподели проблемите си с Питър, но тогава…
Тя спря и хвърли изкривения кламер в кошчето. Това бе източникът на проблема. И може би, само може би, решението.
Без да си даде време да помисли, тя излезе от кабинета си и се втурна при Жанин.
— Трябва да замина за няколко дни — рече без предисловие.
Жанин мигновено се изправи.
— Но…
— Зная, че е неочаквано и необичайно, но се налага. В момента няма спешни задачи, така ще трябва да се справиш с текущите. Ако не можеш, ще почакат до завръщането ми.
— Сидни, утре имаш три срещи.
— Ти ще ги поемеш. Разполагаш с документите, знаеш какво е мнението ми. Щом стигна там, накъдето съм тръгнала, ще ти се обадя.
— Но, Сидни. — Жанин забърза след нея към вратата.
— Къде отиваш?
— Да се видя със стар приятел.
По-малко от час след като Сидни изхвърча от кабинета си, Михаил нахълта вътре. Търпението му се беше изчерпало. Беше й дал два дни, за да й дойде умът в главата и времето й бе изтекло. Сега щяха да изяснят всичко, и то веднага.
Той премина като вихър покрай новата секретарка, като само кимна рязко и отвори вратата на кабинета на Сидни.
— Извинете. Сър, извинете.
Михаил се завъртя към нещастната жена.