— Съжалявам. — Тя сковано се изправи. — Само влоших нещата, като дойдох тук. Ще си тръгвам.
— Беше все едно да се любя със сестра си. — Думите я застигнаха, преди да успее да прекоси стаята. — С приятел. По дяволите, Сидни, не можех… — Унижението заби в него острите си нокти. — Така и не можах да преодолея това и да те направя своя съпруга. Чувствах се непълноценен като мъж. И си го изкарвах на теб.
— Мислех, че ме мразиш.
Той стовари бутилката обратно на масата.
— По-лесно беше да се опитам да те намразя, отколкото да призная, че не мога да възбудя нито един от двама ни. Че съм напълно неспособен.
— Но всъщност вината беше моя. — Объркана, тя пристъпи към него. — Аз бях напълно безполезна за теб в леглото — още преди да ми го кажеш, аз си го знаех. И ти трябваше да потърсиш другаде това, което аз не можех да ти дам.
— Мамех те — безизразно рече той. — Лъжех и мамех най-добрия си приятел. Мразех начина, по който започна да ме гледаш, начина, по който аз самият гледах на себе си. Затова отидох да докажа мъжествеността си другаде и да ти причиня болка. Когато ме разкри, аз постъпих като мъж и хвърлих вината върху теб. По дяволите, Сидни, тогава вече почти не разговаряхме. Освен на публично място.
— Зная. Спомнях си как реагирах, какви ужасни неща ти наговорих. Заради гордостта си загубих приятел.
— И аз загубих приятел. Не съм съжалявал толкова много за нищо друго в живота си. — Той приближи към нея и хвана ръката й. — Смятам, че и двамата имаме вина.
— Имам нужда от приятел, Питър. Имам голяма нужда от приятел.
Той избърса с палец сълзата й.
— Искаш да ми дадеш нов шанс? — Леко се усмихна и измъкна носната си кърпичка. — Ето. Издухай си носа и седни.
Тя се подчини, вкопчена в ръката му.
— Това ли беше единствената причина всичко да се провали. Защото не можахме да се справим в леглото.
— Това бе първостепенната причина. Освен това бяхме прекалено еднакви. За нас бе твърде лесно да се скрием зад произхода си и да се оставим кръвта ни да изтече през раната. По дяволите, Сидни, какво направихме, като се оженихме?
— Направихме това, което всички ни казваха да сторим.
— Именно.
Поуспокоена, тя притисна дланта му към бузата си.
— Щастлив ли си, Питър?
— Справям се горе-долу. А ти, президент Хейуърд?
Тя избухна в смях.
— Изненадан ли беше?
— Изумен. Бях толкова горд с теб.
— Недей. Пак ще се разплача.
— Имам по-добра идея. — Той я целуна по челото. — Ела в кухнята. Ще направя по един сандвич, а ти ще ми разкажеш с какво друго се занимаваш, като изключим големия бизнес.
Помежду им все още съществуваше неудобство, лека предпазливост, но връзката, съществувала някога помежду им, бе просто прекалено разтегната, но не скъсана. Бавно, внимателно двамата намаляваха напрежението.
Между сандвича с ръжен хляб и кафето, тя се опита да му разкаже останалото.
— Бил ли си някога влюбен, Питър?
— Марша Розенблум.
— Това беше когато бяхме на четиринайсет.
— А тя вече носеше истински сутиен — рече той с пълна уста. — Бях дълбоко влюбен. — Сетне се усмихна. — Не, точно тази лудост не ме е засегнала.
— Ако се влюбиш в някого, ще помислиш ли пак за брак?
— Не зная. Ще ми се да вярвам, че може да се получи нещо, но не зная. Какъв е той?
Тя си наля още кафе.
— Художник. Дърводелец.
— Кое от двете?
— И двете. Прави скулптури и строи. Познавам го отскоро, от юни.
— Бързо действаш, Сидни.
— Зная. Това е част от проблема. С Михаил всичко става много бързо. Той е толкова смел, сигурен в себе си, изпълнен с емоции. Също като творбите си.
Питър вдигна вежди.
— Руснакът?
— Украинец — машинално го поправи Сидни.
— Господи, Станисласки, нали? В Белия дом има негова скулптура.
— Така ли? — Тя го изгледа смаяно. — Не ми е споменал. Заведе ме в дома на родителите си да се запозная със семейството му, с прекрасното му семейство, но не ми е казвал нищо за фигура в Белия дом. Това показва кои за него са важните неща в живота.
— И ти си влюбена в него?
— Да. Той иска да се ожени за мен. — Тя поклати глава. — Получих две предложения в една вечер. Едното от Михаил и другото от Чанинг Уорфийлд.
— Господи, Сидни, само не и Чанинг. Той не е твой тип.
Тя блъсна кафето си настрани и се наведе към мъжа.
— Защо?
— На първо място, напълно му липсва чувство за хумор. Ще те отегчи до смърт. Единственото, което знае от бизнеса на татко, е как се водят клиентите на обяд. И единствената му истинска любов е неговият шивач.
Тя весело се усмихна.
— Липсваше ми, Питър.