Мъжът отново хвана ръката й.
— А какво ще кажеш за своя голям, смел художник?
— Той няма шивач, нито води клиентите си на обяд. И ме кара да се смея, Питър. Не бих понесла да се омъжа за него и всичко отново да се разпадне.
— Аз не мога да ти кажа как е правилно да постъпиш. И ако бях на твое място този път не бих се вслушал в ничий добронамерен съвет.
— Но ти все пак ще ми дадеш съвет?
— Да, ще ти дам — кимна той и усети как годините сякаш се стопяват. — Не сравнявай връзката ви с бъркотията, която двамата с теб създадохме. Просто си задай няколко въпроса. Прави ли те той щастлива? Имаш ли му доверие? Как си представяш живота си с него? Как си го представяш без него?
— И когато си отговоря?
— Ще знаеш как да постъпиш. — Той целуна ръката й, стиснала неговата. — Обичам те, Сидни.
— И аз те обичам.
Отговори си на въпросите, рече си Сидни, когато натисна копчето на асансьора в сградата на Михаил. Бяха изминали двайсет и четири часа, откакто Питър й ги бе изброил, но тя не си бе позволила да мисли за тях. Не бе необходимо, поправи се тя и пристъпи в кабината. Още тогава знаеше отговорите.
Прави ли те щастлива? О, да, невъобразимо щастлива.
Имаш ли му доверие? Напълно и безрезервно.
Животът й с него? Пъстро панаирно влакче от емоции, изисквания, спорове, смях, неудовлетворение.
Без него? Празнота.
Просто не можеше да си го представи. Щеше да й остане работата, амбициите. Не, никога вече нямаше да остане без цел в живота. Но без него, всичко би било лишено от смисъл.
Така че знаеше как да постъпи. Ако вече не бе твърде късно.
Когато излезе от асансьора, долови в коридора миризмата на прясна мазилка. Вдигна поглед и видя, че целият таван е измазан.
Свършил е добра работа, помисли си тя и плъзна пръсти по стената. За съвсем кратко време той бе превърнал тъжната стара сграда в нещо солидно и хубаво. Предстоеше още работа, щяха да минат седмици, преди ремонтът да бъде напълно приключен. Но това, което бе поправил и обновил, щеше да трае дълго.
Тя притисна ръка към стомаха си и почука на вратата му. С надежда.
Отвътре не се чуваше нито звук. Нито музика, нито тропане на тежки работни обувки. Невъзможно бе да си е легнал, помисли си Сидни. Беше едва десет часът. Тя почука отново, по-силно, и се зачуди дали да извика името му.
Отвори се врата — не неговата, а тази в дъното на коридора. Кийли надникна, хвърли поглед към Сидни и приятелската усмивка изчезна от лицето й.
— Няма го — безизразно рече тя. Кийли не знаеше подробности, но бе сигурна в едно. Това бе жената, заради която през последните няколко дни Михаил бе в ужасно настроение.
— Знаеш ли къде е? — Сидни отпусна ръка.
— Навън. — Кийли се опита да пренебрегне факта, че в очите на Сидни също се четеше мъка.
— Разбирам. — Сидни се постара раменете й да не увиснат. — Ще почакам.
— Както искаш — вяло отвърна Кийли. Какво я беше грижа, че жената очевидно е влюбена? Това бе жената, причинила болка на нейния близък приятел. Като актриса Кийли се гордееше с това, че действията на един човек не можеха да я заблудят за душевното му състояние. Михаил може да бе ужасно ядосан през последните няколко дни, ала зад гнева прозираше силна болка. Тя му я бе причинила. Какво значение имаше, че и тя страда?
Разбира се, че имаше значение. Романтичка по душа, Кийли омекна.
— Виж какво, той сигурно скоро ще се върне. Искаш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря. Как… върви ремонта в апартамента ти?
— Новият котлон работи страхотно. — Кийли се облегна в рамката на вратата. — Пооправиха това-онова, особено щетите, причинени от онези идиоти. — Тя грейна. — Ей, знаеш ли, че са арестували някого?
— Да. — Когато позвъни в компанията, Жанин я осведоми за ареста на Лойд. — Съжалявам. Той просто искаше да отмъсти на мен.
— Не е твоя вината, че той е негодник. Както и да е, изпомпаха водата, а Михаил забърка нещо, с което да свалят боята от тухлите. Наложи се да измажат отново тавана в жилището под празния апартамент. И подовете се издуха от водата. — Тя отново сви рамене. — Но нали познаваш, Михаил, той ще ги оправи.
Да, познаваше Михаил.
— Знаеш ли дали има големи щети в апартамента на госпожа Уолбърг?
— Килимите са съсипани. Много от другите неща са подгизнали. Ще изсъхнат. — Вече по-спокойна, Кийли отхапа от банана, който бе скрила зад гърба си, когато надникна през вратата. — Внукът й се отби. Тя се възстановявала бързо. Вече можела да ходи с онези помощни приспособления и нямала търпение да се прибере у дома. Следващия месец смятаме да организираме парти по случай завръщането й. Може и ти да дойдеш.
— Аз…