И двете се извърнаха при звука от спиращия асансьор.
Вратите се отвориха и двама мъже извисиха плътни гласове, пеейки с цяло гърло украинска народна песен. И двамата бяха леко пияни, много мръсни и както се бяха прегърнали, бе невъзможно да се определи кой кого подкрепя.
Сидни забеляза първо кръвта. Бялата фланелка на Михаил бе изцапана с кръв, очевидно от разцепената му устна и вежда.
— Господи!
Дочул гласа й, Михаил рязко извърна глава. Усмивката му се стопи и двамата с брат му застинаха на място.
— Какво искаш? — Думите бяха натежали от водка и съвсем не бяха дружелюбни.
— Какво се е случило с теб? — Тя се втурна към двамата мъже. — Някаква злополука ли си претърпял?
— Здрасти, красавице. — Алекс се усмихна очарователно, макар лявото му око да бе напълно затворено заради отока и синината. — Направихме си страхотна забава. Жалко, че те нямаше. Нали, братко?
Михаил му отвърна с мързелив удар в корема. Сидни реши, че това е израз на привързаност, тъй като Михаил се обърна, притисна брат си в мечешка прегръдка и го целуна по двете страни.
Докато Михаил тършуваше из джобовете си за ключовете, Сидни се обърна към Алекс.
— Какво се е случило? Кой те е насинил така?
— Как? — Той се опита да намигне на Кийли и потръпна от болка. — О, това ли? — Докосна съвсем леко окото си и се ухили. — Винаги успява да ме измами с лявата ръка. — Той хвърли към брат си поглед, изпълнен с възхищение, докато Михаил се бореше да пъхне, както му се струваше, едно твърде мъничко ключе в още по-мъничка ключалка. — И аз успях да го улуча веднъж-дваж. Нямаше да успея, ако не беше пиян. Разбира се, и аз бях пиян. — Той залитна към вратата на Кийли. — Ей, Кийли, красивата ми златокоса мечта, имаш ли някоя полузапечена пържола?
— Не. — Но изпълнена със съчувствие към глупавите, тя го хвана за ръката. — Хайде, шампионе, ще те кача на някое такси.
— Да идем да потанцуваме — предложи той, щом момичето го поведе към асансьора. — Обичаш ли да танцуваш?
— От това живея. — Тя хвърли поглед през рамо и го набута в асансьора. — Късмет — пожела на Сидни.
Ще имам нужда от него, помисли си Сидни и се озова зад Михаил точно в мига, в който той успя да отвори вратата си. Рязко я дръпна и едва не удари Сидни в носа, нов момента нейните рефлекси бяха по-добри от неговите.
— Бил си се с брат си — обвини го тя.
— Е, и какво? — Мислеше си, че е отвратително, просто отвратително, че щом я зърна, изтрезня тъй бързо. — Би предпочела да се бия с непознати?
— О, седни. — Възползвайки се от временното си предимство, тя го бутна в стола и се отправи към банята, като си мърмореше. Когато се върна с мокра кърпа и антисептик, мъжът бе станал и се бе навел през прозореца, опитвайки да проясни главата си.
— Лошо ли ти е?
Той се извърна, по насиненото му лице се четеше презрение.
— На Станисласки не им става лошо от водка. — Може би само леко ти се гади, помисли си той, когато водката е последвана от няколко юмрука в корема. Сетне се ухили. Малкият му брат имаше хубав удар.
— А само се напиват — рече тя и посочи стола. — Сядай. Ще почистя лицето ти.
— Нямам нужда от сестра. — Но седна, защото така се чувстваше по-добре.
— Имаш нужда от пазач. — Сидни се наведе и се зае да почисти раната над окото му, докато мъжът се опитваше да потисне желанието да облегне глава на гърдите й. — Да излезеш и да се напиеш, след което да пребиеш брат си. Как може такова нещо?
Михаил се намръщи.
— Почувствах се добре.
— О, сигурна съм, че си се почувствал чудесно, когато юмрукът ти се е забил в окото му. — Тя отметна глава. Окото щеше да се подуе ужасно до сутринта. — Не мога да си представя какво би казала майка ти, ако знаеше.
— Нямаше да каже нищо. Щеше да ни пребие и двамата. — Дъхът му изсвистя през зъбите, когато Сидни започна да промива раната с антисептика. — Дори когато той започваше, тя пак биеше и двама ни. Можеш ли да ми обясниш защо.
— Сигурна съм, че и двамата сте си го заслужавали. Жалка картинка — прошепна тя и сведе поглед към ръцете му. — Идиот! — Кожата на кокалчетата беше насинена и ожулена. — Ти си скулптор, по дяволите. Трябва да пазиш ръцете си.
Беше прекрасно, невероятно прекрасно да усеща допира й, да я слуша как му се кара. Всеки миг щеше да я дръпне в скута си и да започне да моли.
— Ще правя каквото искам със собствените си ръце — отсече той. И си помисли къде би желал да са точно сега ръцете му.
— Ти правиш каквото си искаш — отвърна тя и почисти кокалчетата му. — Крещиш на хората, удряш ги. Напиваш се, докато започнеш да вониш като бутилка с водка.
Не беше чак толкова пиян, че да не разбере кога го обиждат. Той внимателно я отмести встрани, изправи се и с леко залитане, изчезна в съседната стая. Минута по-късно Сидни чу плискане на вода.