Джени спря на вратата. Професорът стана и бавно се приближи към нея.
— Откакто те срещнах, не съм на себе си, — призна той.
Воят навън продължаваше.
— Хайде, момиче! — подбутна ме Александър.
— Страхувах се, че няма да те видя повече — каза Джени. — Ако си тръгна оттук без теб, може да не те намеря следващия път.
Загледах се в Джени, сякаш току — що бе изрекла на глас най-големият ми страх.
— Ами ако не те видя повече? — попитах аз Александър, придърпвайки го по-близо.
— Утре след залез слънце не е ли достатъчно скоро?
— Не мога да си тръгна — казах му. — Мислех си, че ще те видя след партито, което бяха организирали в твоя чест. А на следващата нощ ти си беше отишъл.
— Заминах за да те защитя, не за да те нараня — отвърна той със строг тон и седна до мен.
— Да ме защитиш от какво?
— От Джагър. От самия себе си. От моя свят.
— Но няма нужда да ме защитаваш!
— Светът ми не е пълен с романтика, както ти си мислиш. Има опасност.
— Риск има навсякъде, не само при вампирите. Просто трябва да бъдеш внимателен.
— Но аз не искам да се доближаваш до никаква опасност.
— Няма, ако сме заедно — възпротивих се аз.
— Не искам да си мислиш, че трябва да се променяш, за да бъдеш с мен — убедително каза той.
— Знам това — успокоих го аз.
— Или пък аз да те моля да се променяш.
— Ето защо си напуснал Дулсвил — разбрах аз най-накрая. — Страхувал си се, че ще поискам да стана вампир.
— Да. Но имаше и по-належаща опасност. Един вампир с бели коси.
— Джагър.
Той кимна.
— Но тогава защо отиде в Хипстървил?
— Хипстървил? — попита ме той объркан.
— Така го кръстих — ухилих се аз.
— Разбира се — разсмя се той. — Разбрах от родителите си, че Джагър има апартамент в Хипстървил и претърсва местните гробища за надгробната плоча на баба ми. Веднъж щом я бе намерил, веднага щеше да узнае в кой град се намирам.
— Но в бележката не пишеше това — спомних си аз. — Бе предупреждение, че Джагър е тръгнал да те търси. Да търси отмъщение.
— Каква бележка? — попита объркано той.
— Тази в стаята ти — признах аз.
— Промъквала си се в Имението след като си заминах?
Дарих го със срамежлива усмивка.
— Трябваше да се досетя — каза той и също се разсмя. Тогава игривият му тон се промени и стана сериозен. — Но по-важното е, че той можеше да открие теб.
— Е, той го направи, но това си беше по моя вина.
— Щях да го отклоня от следата преди да е пристигнал в Дулсвил — да го предизвикам на битка, преди той да го направи пръв. Джеймсън и аз намерихме едно изоставено имение, в което да се скрием, докато аз осъществя плана си. Но не бях предвидил едно нещо.
— Че ще те последвам?
— Видях най-красивото момиче да слиза от едно дърво в задния двор.
— Ти си бил на таванският прозорец?
— Да.
— Тогава защо не…
— Държах те под око. Трябваше, нали?
— И защо Джагър е тръгнал да те преследва?
Остър вой долетя от телевизионният екран и разсея Александър.
— Трябва да стигнем до гробището — на свещена земя — предупреди я Владимир. Красивият професор я поведе през тъмната и блатиста гора, почти непроходима от гъстата мъгла. Владимир придърпа Джени по-близо до себе си, когато виенето се усили.
Двамата с Александър бяхме насочили вниманието си към филма.
— Как можем да бъдем заедно, — попита Джени. — ако аз не съм вампир?
Изведнъж екранът угасна. Александър остави дистанционното, което държеше, на масичката за кафе.
Изправи се и протегна ръка към мен.
— Как можем да бъдем заедно? — попитах аз докато ставах.
— Как можем да не сме? — успокои ме той. Хвана ръката ми и аз неохотно го последвах извън Имението и към моята къща. Почувствах се като дете пред увеселителният парк „Дисни“, точно когато идва време да го затварят.
Нощният въздух в Дулсвил бе по-свеж от всякога, тъмното небе — по-ясно, а мократа трева — по-жизнена.
— Е, защо Джагър жадува за отмъщение? — запитах аз.
— Дълга история — каза той и се прозина.
Александър сякаш бе доволен да забрави за миналото, ръцете ни се преплетоха, докато вървяхме. Но аз нямаше да престана, докато не разберях.
— Имам цяла нощ. А ти — чак до изгрев слънце.
— Права си — отговори той, докато вървяхме надолу по улицата. — Става въпрос за едно обещание, което така и не изпълних.
— Обещание? — не разбрах аз.
— Да се врека на едно момиче за вечността.
— Кое момиче?
— Близначката на Джагър, Луна.
— Той има сестра — близначка?
Александър кимна.
— Е, кой даде това обещание? — попитах аз на висок глас.