— Семейството ми, същата година, когато и тримата бяхме родени.
— Нещо като брак по сметка?
— Това е нещо повече от брак.
— И защо Луна?
— Когато тя се роди, всички казваха, че не принадлежеше на тъмнината, а сякаш разцъфваше на светло. Отказваше да пие нещо друго освен мляко. Отчаяното й семейство я занесе на един подземен лекар, който я заклейми „човек“.
Аз се разсмях. Александър обаче не го намираше за смешно.
— Просто ми звучи странно, това е всичко — казах аз, докато завивахме зад един ъгъл.
— Е, не беше смешно и за семейство Максуел. Бяха неутешими. Луна трябваше да живее на дневна светлина, докато на семейството й принадлежеше нощта. Тя никога не е била близка с Джагър. Когато давали съгласието си, двете семейства, моето и тяхното, били доста близки. Беше ясно, че когато Луна и аз навършим осемнадесет, ще се съберем за свещена церемония и ще се обвържем за вечността, което щеше да й гарантира място в света на вампирите.
— И какво стана? — попитах аз, когато поехме по прекия път през ливадата и гората.
— Докато израствах, семейството ми пътуваше доста и с времето се отчуждихме. Тъй като с Луна живеехме в различни светове, така и не я опознах. Докато дойде времето за церемонията я бях виждал само няколко пъти. Тя не ме познаваше, а щеше да прекара с мен вечността?
— Е, ти наистина си много красив — казах му аз лигаво. — И после какво стана?
— Когато дойде време да я целуна за вечността, аз се наведох и я дарих с прощална целувка.
— Сигурно ти е било доста тежко, да си вампир сред всичко това — прошепнах аз.
— Направих го и за двама ни. Разбира се, семейството й не го възприе по същия начин. Те смятаха, че съм отблъснал Луна, и следователно съм обидил цялото й семейство. Бяха бесни. Родителите ми бързо уредиха да дойда тук с Джеймсън и да живея в Имението на баба ми.
— Леле. Сигурно наистина ти е било трудно да последваш сърцето си с цялата вампирска общност срещу теб — казах аз. — И ти е било още по-трудно да напуснеш Румъния заради това свое решение.
— Когато видях красавицата с гарваново черна коса да играе на „почерпка или номер“ пред прозореца ми, бях сигурен, че предпочитам да я видя още веднъж, отколкото да прекарам вечността с някого, когото не обичам.
Точно тогава стигнахме входната врата на къщата ни. Александър ме целуна дълго за лека нощ.
— Утре след залез слънце — напомних му.
— И нито секунда по-късно — отвърна той.
Александър ми помаха, докато аз отварях вратата. Пристъпих вътре и се обърнах да му помахам за сбогом.
Но той вече бе изчезнал, точно както знаех, че ще стане.
Глава 14. Промени
— Минава полунощ — баща ми предупреди докато минавах на пръсти докато той гледаше ESPN в семейната стая.
— Тате, на 16 съм. И е уикенд.
— Но това е… — започна със строг глас.
— Знам, твоята къща. И аз съм твоя дъщеря, и докато не заживея сама ще живея по твоите правила.
— О, значи си обърнала внимание.
— Повтаряш ми го откакто бях на две.
— Започна да се криеш навън откакто проходи.
— Съжалявам, няма да се случи отново — казах.
Подадох му содата, която стоеше на масичката за кафе и го прегърнах за лека нощ.
— Радвам се, че си се прекарала добре при Леля Либи — каза той. — Но също се радвам, че се сети да се прибереш.
— Аз също, татко. Аз също.
Изморена, се хвърлих в леглото без дори да си сменя влажните си дрехи. Изключих лампата си на Едуард Ножиците на нощното шкафче и облизах устните си. Целувките на Александър още лежаха на тях. Прегърнах играчката ми Мики Злобаря, мечтаейки си, че държа Александър вместо нея. Като си легнах в леглото, се мятах и въртях. Нямах търпение да дойде утрешният залез.
Минути по-късно, усетих присъствие в тишината. Огледах се, но всички сенки бяха от мебелите. Проверих под леглото си; дори прилеп не би могъл да се скрие между боклуците. Отворих вратата на килера, но намерих само дрехи на закачалки или разпръснати по пода. Отидох до прозореца ходейки на пръсти и дръпнах завесите, оглеждайки навън в задния двор.
— Александър?
Видях тъмна фигура да си тръгва от къщата в нощта.
— Лека нощ, любов моя — казах, притискайки ръката си до прозореца.
Върнах се в леглото и заспах.
На следващата сутрин се събудих в шок. Вчерашната случка ми изглеждаше като сън. Когато осъмнах във втвърдилите ми се дрехи, осъзнах, че вчерашните случки бяха истински.
— Защо още си с облеклото си от вчера? — заяде се майка ми като влязох в кухнята. — Не ви ли говорят за лична хигиена в час по здравно образование?