Выбрать главу

Влетях в кухнята и заварих Джеймсън да слага чиниите в миялната.

— Александър! — задъхах се. — Беше изложен на чесън! Звънни на 911!

Очите на Джеймсън се разшириха повече от обикновено, карайки ме да се паникьосам още повече. Но после се съвзе и отвори вратата на някакъв шкаф.

На полицата имаше противоотрова. Джеймсън ми подаде спринцовката.

— Трябва да му го забиеш в крака — нареди ми.

— Трябва? — изпелтечих шокирана.

— Докато се изкача по стълбите, мис Рейвън, може и да е прекалено късно.

Грабнах спринцовката от ръцете му и побягнах.

Сърцето ми прескачаше, докато изкачвах главното стълбище, изпълнена със съмнения, че ще стигна на време до Александър.

Влетях в стаята и намерих Александър, лежащ на леглото, кожата му посиняваше, а очите му подпухваха. Дъха му беше забавен.

Спомних си „Пулп Фикшън“. Нервният Джон Траволта нарани ръката си и заби спринцовка в спрялото сърце на Ума Търман. Чудех се дали може да съм толкова смела.

Поставих треперещата си ръка на бедрото на Александър и вдигнах спринцовката.

— Едно. Две. Три — прехапах устни и забих инжекцията в крака му.

Чаках. Но Александър не помръдна. Колко време отнемаше? Да не би да бях закъсняла?

— Александър! Кажи нещо! Моля те!

Изведнъж Александър се изправи, скован, очите му широко отворени. Пое си толкова дълбоко въздух, сякаш изсмукваше целия кислород в стаята.

Сетне издиша, а тялото му се отпусна.

Погледна ме с изморени очи.

— Добре ли си? — попитах. — Не исках да…

— Имам нужда от малко… — опита се да каже.

— Кръв? — попитах, притеснена.

— Не. Вода.

Точно тогава Джеймсън влезе в стаята с висока чаша.

Аз допрях чашата до устните му. Александър я пресуши бързо. С всяка глътка очите му живваха все повече.

— Лицето ти отново изглежда почти розово — казах нетърпеливо.

Джеймсън и аз въздъхнахме от облекчение, когато Александър се възстанови.

— Защо носеше чесън? — попита най-накрая Александър.

— В случай, че Джагър ме посети отново.

— Джагър? — попита Джеймсън, притеснен. — Той е тук?

Александър и аз кимнахме.

— Тогава не трябва ли да тръгваме? Мис Рейвън в безопасност ли е?

Хванах ръката на Александър.

— Батман ме спаси от злобните си врагове преди. И днес ще ме спаси завинаги.

Най-близко до откритото кино съм била, когато с Беки бяхме в основното училище. Седяхме отвън на оградата, гледайки филм в тревата, ядейки пуканки и сладки, които си бяхме донесли от вкъщи. Ако бяхме достатъчно късметлии, шефовете бяха усилили колоните на макс. Ако ли не, Беки и аз си измисляхме свой диалог и си говорехме докато охранител не ни изгонеше.

Никога, дори и в най-смелите си мечти, не си бях представила, че ще посетим откритото кино на Дулсвил с две гаджета.

Когато започнаха слуховете, че киното на Дулсвил е построено на гробище, то фалира. Но единственото нещо, което изследователите откриха в пръстта, бяха червеи, и киното отново се отвори наскоро. Миризмата на прясна боя се смесваше с аромата на нощта. Метални сиви колони висяха на стойки близо до пристигащите коли. Бяло-жълт бар и масички за пикник стояха на петдесет ярда зад последната паркирана кола.

Докато Александър ни прекарваше през паркинга, двойки носеха домашно направени наметала и зализани черни коси, докато малки деца носеха спортни пижами, а прилепски крила висяха от капаците и таваните на колите. Съученици от училището в Дулсвил носеха черни тениски и джинси. Беше очевидно, че никой, освен мен и Александър, не беше гледал филма. Ние бяхме единствените, които дойдохме облечени като Владимир и Джени; всички само знаеха, че това е вампирски филм, затова просто носеха черно. Посетителите ни зяпаха, докато се придвижвахме през тълпата.

Намерихме място на края на киното и четиримата излязохме от колата, за да изберем какво да ядем.

В ума ми имаше и друго освен пуканките. Докато трима дискутираха „с масло или без масло“, аз се разхождах из паркинга. Джагър можеше да е навсякъде, чакайки да впие зъби във врата ми.

Александър ме намери да душа из храстите.

— Ела тук — каза, водейки ме към колата. — Той развали достатъчно забавата ни. Поне трябва да се опитаме да се насладим един на друг. Огледай се. Днес не сме аутсайдери — каза той и ме прегърна. Беше прав. Огледах се из тълпата, по-голяма отколкото беше на партито за добре дошъл на Александър.

— Това е много готино — казах, за момент забравяйки за надвисналата заплаха.

Мат и Беки се върнаха с пуканки и напитки. Рекламите започнаха, а ние се върнахме в колата — Мат и Беки на задните седалки, а аз и Александър — отпред.