Били и баща ми гледаха бейзболен мач в кабинета.
— Кога идва Александър? — Били попита, като минах оттам.
Какво можех да кажа? Вероятно никога?
— Не още известно време. Не искам да го излагам прекалено много на предградията. Може да поиска да играе голф.
— Имаш си пазач, — баща ми ми направи комплимент.
— Благодаря, татко — казах, спирайки за момент, мислейки за всички онези семейни пикници, празници и ваканции, които аз и Александър нямаше да споделим.
— Моля, не ме безпокойте, — наредих, запътвайки се към прилепската си пещера.
— Мислиш ли, че пише домашни? — Били попита баща ми изненадан.
— Правя доклад, — отвърнах. — За вампири.
— Убеден съм, че ще изкараш 6, — отговори баща ми.
Заключих се в стаята си и трескаво започнах да търся из интернет места за вампири, където можеше да бъде Александър. Ню Орлиънс? Ню Йорк? Шест месеца без слънчева светлина на Северния полюс. Би ли искал вампир да се крие сред местното население, или да се изолира, заедно с тези от своя вид?
Разочарована легнах на леглото си с ботушите и се загледах в етажерката с романи на Брам Стокър, постери на филмите Изгубени момчета и Дракула 2000, и горната част на скрина ми, украсен със „Здравей, прилепче“ фигурки. Но не получих прозрение къде можеше да е той.
Пресегнах се, за да изключа лампата си на Едуард с ръцете ножици, когато забелязах на нощното си шкафче предмета, който ме въвлече в тази бъркотия: огледалото на Руби!
Защо не се бях сетила по-рано за нея? На партито Джеймсън я покани на среща.
Никой не се изправя срещу Руби — дори и немъртвите!
Глава 2. Силата на цветята
На следващата сутрин изтичах до Армстронг Травел още преди да са отворили. Зад мен чух дрънкане на ключове и тропане на токчета. Беше Джанис Армстронг, собственичката.
— Къде е Руби? — попитах, останала без въздух.
— В четвъртък не идва преди следобед, — каза тя, отваряйки вратата.
— Четвъртък? — изстенах аз.
— Между другото, — каза тя, приближавайки се, — знаеш ли нещо за иконома на Александър?
— Зловещия? — попитах. — Имам предвид, Джеймсън?
— Трябваше да имат среща, — призна тя, докато палеше лампите в офиса.
— Как е минала? — попитах наивно.
Джанис сложи чантата си на най-високия шкаф, включи компютъра си и ме погледна.
— Още ли не знаеш? Той не се появи, — каза тя. — А с прекрасен човек като Руби, той е късметлия, че изобщо го е погледнала!
— Каза ли защо е отменил срещата? — настоях.
— Не. Мислех, че Александър е казал на теб, — каза тя.
— Не съвсем.
Тя поклати глава.
— Знаеш, че добър мъж се намира трудно. Но ти имаш Александър.
Захапах черната си устна.
— Ей, ти не закъсняваш ли за училище? — запита тя, докато гледаше часовника в Армстронг Травел.
— Аз винаги закъснявам! Джанис, можеш ли да ми дадеш адреса на Руби?
— Защо не се отбиеш в края на деня?
— Тя си забрави джобното…
— Можеш да го оставиш тук, — предложи Джанис.
Входната врата се отвори и вътре влезе Руби.
Представих си измъчена жена, носеща дънки, държаща цигара и бира, но дори и зарязана, Руби беше стилна. Носеше цялостен грим, бял пуловер с подхождащи към него тесни бели панталони.
— Подраняваш, — каза Джанис.
— Имам доста да наваксвам, — отвърна Руби с въздишка. — Какво правиш тук? — попита, изненадана да ме види.
— Имам нещо твое.
— Ако идваш тук от името на Джеймсън, — каза, — можеш да му кажеш, че съжалявам, но трябваше да отменя срещата.
— Ти? Но той беше… — започнах аз.
Руби се настани на бюрото си и включи компютъра си, като без да иска бутна чашата си с химикалки.
— Мамка му! — каза, опитвайки се да събере химикалките, докато падат по пода.
Джанис и аз се затичахме да й помогнем да ги събере.
— Това не се е случвало никога досега! — Каза Руби ядосано. — Сега всички ще разберат.
— Аз събарям неща постоянно, — признах.
— Не, имаше предвид за Джеймсън, — прошепна ми Джанис. — И мен са ме зарязвали няколко пъти преди да срещна моя Джо. Но трябва да призная, че съм изненадана от иконома. Беше изненадващо грубо, след като дойдохме на партито да подкрепим семейство Стерлинг. — Джанис ме погледна така, сякаш аз бях виновна за не-появяването на Джеймсън. — Имам чувството, че все едно е зарязал и мен.
— Не е толкова важно, — каза Руби. — Както и да е, той е по-… повърхностен, бих казала, егоцентричен, от мен.
— Той е глупак — каза Джанис.
— Това наистина ме изненада. Той беше такъв джентълмен — оплака се Руби. — И този акцент. Предполагам, че това в него ме е привлякло.