— Костюм? — Почудих се аз. Не бяха ли забелязали досега, че винаги се обличах така? Обмислих дали да й кажа за Горещи Готици в Хипстървил или да я поканя да дойде у нас, за да й дам нещо назаем от гардероба си. Но мисълта за мажоретки от първи курс, облечени в готически дрехи, само защото мислят, че е готино, преобърна стомаха ми. Толкова време бях отхвърлена от всички, че ми беше трудно сега да ме приемат.
— Беше върха снощи, — поздрави ме приятелката й. — Откъде намерихте кръвта?
Мислех си дали да й кажа за Хенри, но реших да го запазя като моя тайна.
— Беше истинска, — казах.
— О, боже! — възкликнаха и двете и избягаха.
Трябваше да призная, че ми харесваше вниманието, което представлението в лятното кино ми донесе. Дори и ако знаех, че ще продължи само колкото вниманието около едно завъртане на обикновена мажоретка.
Звънецът би.
— В лятното кино ще има още една вечер с костюми, — добави Мат. — А хората вече говорят за изиграването на филма.
— Може би с Александър трябва да ограничим достъпа. Къде е агентката ми, когато ми трябва?
— Кое беше онова зловещо белокосо хлапе, което дойде при теб до екрана? — попита Беки.
— Предполагам някое, което иска да изиграе един от вампирските гангстери, — отвърнах и тряснах шкафчето си. — Но реших, че не става, — добавих аз. — Изобщо не беше убедителен като зъл вампир.
Глава 20. Танци в мрака
В Дулсвил имаше ново момиче — аз. В крайна сметка, бях прекарала 16 години, живеейки монотонно. Сега Дулсвил вече не беше толкова скучен. На няколко пресечки от мен, на Хълма Бенсън, живееше любовта на моя живот — Александър Стерлинг. Моето гадже. Моят готически приятел. Моят вампир.
Отново бях с Александър и неговото отмъщение вече не бе намесено в животите ни. Налагаше ми се да се чудя какво е нормално за нас. Излизах с вампир. Щеше да се наложи да пазя тайна, която да не мога никога да споделя с Беки, родителите ми или който и да било друг. Да го запазя в живота ми — щеше да ми трябва катинар за черните ми устни.
С Александър щеше да се наложи да се срещаме винаги след залез. Никога нямаше да мога да закусвам или обядвам с него. Щеше да се наложи да отбягваме да седим близо до огледала в лъскавите ресторанти и да се уверяваме, че наоколо няма чесън в наличност.
И най-важното — чудех се дали можех да стана вампир, за да имаме някакво бъдеще.
Тази вечер се срещнах с Александър пред вратата на Имението, на рамото му висеше раница, а в ръката си държеше чадър.
— Да вървим, — рече той гордо, хващайки ме за ръка.
— Къде ме водиш тази вечер? В гробница?
— Ще видиш…
— Беше страхотен онази вечер. Всички в училище смятат, че си върха! За момент помислих, че наистина ще ме ухапеш.
— За момент наистина ми се искаше, — каза той, намигайки ми.
— Сигурно ти е трудно да устоиш на инстинкта си.
— И ти имаш инстинкти, на които устояваш, нали? — каза той игриво, погъделичквайки ме. — Защо при мен да е по-различно?
Изкикотих се.
След няколко пресечки спряхме пред кънтри клуба в Дулсвил.
— Шегуваш се. Това е мястото на баща ми.
— Ами, тогава той има добър вкус.
— Никога не съм мислела така.
Върху голф игрището имаше храсти, високи около осем фута, подредени в линия, оградени с ниска ограда от вериги.
Бързо се покатерихме през металната пречка и тръгнахме през голф игрището на Дулсвил. От всички места, в които се бях промъквала преди, това не бе в списъка ми.
— Ако ме хванат тук, — пошегувах се аз, — това може наистина да съсипе репутацията ми.
Нощем игрището изглеждаше мистериозно, призрачно и великолепно.
Вървяхме през голф площадката, надолу към окосената пътека и върху зеленината, избягвайки пясъчната настилка и препятствията точно като топки за голф.
С Александър седнахме на тревата до третата дупка, която откриваше гледката на малко езерце и светъл фонтан. Няколко мокри върби, на които езерото изпъкваше, в тъмнината изглеждаха сякаш плачат сред черна коприна вместо сред листа. Игрището беше тайнствено тихо. Единствените звуци, които чувахме, бяха щурците и нежното разбиване на водопада.
— Обичам да съм заобиколен от красива природа, но ти засенчваш дори това.
Дарих го с бърза целувка.
— Също така обичам да танцувам на необичайни места, — той отвори раницата си и извади преносим CD-плейър. Пусна го и зазвуча Мерилин Менсън.
— Може ли един танц? — попита той, протегнал ръка.
Първоначално танцувахме бавно на тревата на фона на една мрачна бавна песен. Сигурно сме били страшна гледка — двама готици, танцуващи в мрака на голф игрище.