— Искам да посетя леля Либи — казах на родителите си още същата вечер по време на вечерята.
— Леля Либи ли? — попита ме баща ми. — Не сме я виждали от векове.
— Знам. Точно затова. От сряда сме в пролетна ваканция. Бих искала да замина утре следобед.
— Не мога да си представя, че би искала да си далеч от Александър и за минута, а какво остава за няколко дни — каза и майка ми.
— Разбира се, че направо ще умра, ако съм далеч от Александър — възкликнах и завъртях очи. Чувствах как ме гледат изпитателно, очаквайки допълнително обяснение. — Но той ще бъде зает с изпитите си от домашното обучение. Така че си помислих, че мога да се възползвам от възможността да видя леля Либи.
Родителите ми се спогледаха.
— Сигурна ли си, че не отиваш там, за да посетиш концерта на Уикед Уиккас?
— Татко! Те се разпаднаха преди пет години.
— А и, Либи не е най-добрият модел за подражание — отбеляза баща ми. — А и кой знае с какъв невротичен тип се е забъркала този път.
— Татко, вие с нея си приличате повече отколкото си мислиш. Ти просто вече не караш някакъв си хипи автомобил.
— Спомням си посещенията при леля ми, когато бях тийнейджър — каза майка ми. — Тя ме заведе да гледам филма „Коса“.
— Виждаш ли — имам нужда от такива запомнящи се тийнейджърски преживявания, които да дооформят живота ми.
— Либи има същия проблем с приобщаването като Рейвън — призна тя. — Може да се окаже полезно за нея.
— Е, добре — каза с нежелание баща ми. — Ще й се обадя довечера. Но ако все още практикува вуду няма да ходиш.
След вечеря се срещнахме с Беки при люлките в парка Евънс.
— Трябва да говоря с теб спешно — започнах аз.
— Аз също! Животът е направо невероятен. Можеш ли да повярваш, че и двете имаме гаджета?
Дори и Александър да не беше вампир, идеята и двете да имаме гаджета все още си бе доста нереална. И двете бяхме социални аутсайдери от толкова много години, че ни беше непривично да бъдем приемани от други хора освен от самите нас.
— Имам нужда да дойдеш с мен на едно кратко пътешествие — казах й аз.
— Пътешествие?
— Ще посетя леля си Либи и имам нужда да дойдеш с мен! — възкликнах развълнувано.
— Тази събота и неделя ли? Трябва да попитам.
— Не, заминавам утре следобед.
— Мат ме помоли да гледам играта му по футбол след училище.
— Но вие едва започнахте да се виждате! — започнах да протестирам аз.
— Мислех, че ще се радваш за мен. Освен това щях да те помоля да дойдеш и ти.
Мисълта да гледам футболен мач ме караше да искам да вия, но щастието на Беки ме накара да осъзная, че съм голяма егоистка.
— Радвам се за теб, но…
— Не можеш ли да отидеш друг път? — помоли ми се тя. — Имаме цялата пролетна ваканция, за да бъдем с Мат и Александър.
Нямаше смисъл да споря. Така както Беки щеше да отиде да гледа играта на Мат утре, така и аз щях да отида да търся Александър. Никакви молби нямаше да променят намеренията ни. Сега когато Мат беше изоставил най-добрия си приятел — Тревър, моята Немезида и трънчето в петата ми още от детската градина — той щеше да прекарва с Беки всяка секунда. Ревнувах, че Беки имаше гадже, което не бе изчезнало в нощта.
— Защо това пътуване е толкова важно? — попита ме тя.
— Строго секретно е.
— Какво е строго секретно? — появявайки се зад нас попита Мат.
— Какво правиш тук? — зачудих се сепнато аз. — Това е частна среща.
— Беки и аз отиваме до Ace’s Arcade. Тя ми каза да се срещнем тук.
Бе достатъчно тежко, че загубих Александър заради подземния свят, но когато се нуждаех най-много от най-добрата си приятелка, я губех заради триизмерен пинбол.
— Трябва да вървя — казах, обръщайки се.
— И каква е строго секретната ти новина? — попита Мат. — Ще бъде страхотно поне веднъж да чуя нещо различно от лъжливите истории на Тревър.
Загледах се в щастливата двойка — най-новото попадение на Купидон.
— Тревър беше прав. Стърлинг наистина са вампири — импулсивно казах аз.
Изгледаха ме сякаш се бях побъркала. След това избухнаха в неистов смях. Аз също се засмях и после се отдалечих.
Куфарът ми беше пълен само с черни дрехи, макар да бях несигурна за какво точно се приготвям. За по-сигурно сложих скилидка чесън в купа с капак, огледалото на Руби и спрей за самозащита.
За да си успокоя нервите отворих моя Оливия Оуткаст дневник и съставих списък с позитивните неща за това да излизаш с вампир: