Николай Носов
Незнайко на Луната
Драги читателю,
В тази книга ще се срещнеш с познати вече герои от излезлите по-рано книги „Приключенията на Незнайко и неговите приятели“ и „Незнайко в Слънчевия град“; ще се запознаеш с нови герои; ще направиш заедно с Незнайко увлекателно пътешествие до Луната и ще научиш много нови, интересни и полезни за тебе неща.
Скъпи малък приятелю от България!
Ти може би си чел вече книгата „Приключенията на Незнайко“. Аз съм я написал преди повече от десет години. Много деца от нашата страна прочетоха тази книга и обикнаха приказното малко човече Незнайко, което има толкова интересни приключения. Аз самият също обикнах малкото човече, макар да не съм го виждал никога, защото то, право да си кажа, съществува само в моето въображение. Всъщност това няма особено значение за мене, защото, щом затворя за миг очи, аз виждам Незнайко като жив заедно с неговите другарчета в тяхната прекрасна, вълшебна страна. Затова за мене Незнайко съществува (както съществува и за мнозина от моите малки читатели и приятели — те сами са ми казвали това). Тъй аз научих за Незнайко и неговите другари интересни неща, които исках да разкажа, но те не се побраха само в една книга.
След първата книга написах втора, която се казва „Незнайко в Слънчевия град“, и сега пред тебе стои третата: „Незнайко на Луната“. Виждаш ли какъв е нашият Незнайко — чак на Луната отишъл!… Всичко това, разбира се, е само шега, но една руска поговорка гласи, че във всяка шега има и малко истина. Когато четеш книгата, ти сам лесно ще разбереш кое е истина и кое не.
Когато нашите космонавти стъпят на Луната, възможно е те да не видят точно онова, което е видял Незнайко. В замяна на това пък много неща, с които Незнайко се сблъсква на Луната, ти можеш да срещнеш и сега на нашата Земя… А когато пораснеш, може би ще станеш космонавт и ще летиш към Луната. Тогава вероятно ще ти бъде интересно да си спомниш за смешния полет на Незнайко.
А сега вече можеш да тръгнеш да пътешествуваш по книгата, с други думи, да обърнеш страницата и да започнеш четенето.
На добър път! — както казват у нас.
Първа глава
Как Знайко победи професор Телескопов
От пътешествието на Незнайко до Слънчевия град се бяха изминали две и половина години. Макар че за нас и за вас това да не е чак толкова много, за малките дребосъчета две и половина години са твърде дълъг срок. Много дребосъчета, наслушали се на разказите на Незнайко, Чипоноска и Шарен Мърльо, също предприеха пътешествие до Слънчевия град, а когато се завърнаха, решиха да направят и в своя град някои усъвършенствувания. Градът на цветята се беше изменил оттогава толкова, че сега човек не би могъл и да го познае. В него се бяха появили много нови, големи твърде красиви здания. По проекта на архитекта Въртибутилков на Улицата на звънчетата бяха построени дори две въртящи се здания. Едното — пететажно, подобно на кула, със спирални улеи отстрани и плавателен басейн наоколо (спуснеш ли се от спиралния улей, можеш да се гмурнеш направо във водата), а другото — шестетажно, с люлеещи се балкони, парашутна кула и дяволско колело на покрива. По улиците се бяха появили множество автомобили, спиралоходи, тръболети, авиохидромотори, гъсенични всъдеходи и разни други машини.
Но това, разбира се, още не е всичко. Жителите на Слънчевия град се бяха научили, че дребосъчетата от Града на цветята се занимават със строителство и им се притекоха на помощ: помогнаха им да построят така наречените индустриални предприятия. По проекта на инженер Заварко беше построена голяма фабрика за готово облекло, която произвеждаше най-разнообразни дрехи, от долни елечета до зимни шуби, от синтетични влакна. Сега вече на никого не се случваше да се мъчи по цели часове с игла в ръка, за да ушие най-обикновени панталони или сако. Във фабриката за облекло всичко това правеха не дребосъчетата, а машини. И тук, както в Слънчевия град, готовата продукция се разпращаше по магазините, а оттам вече всеки си вземаше онова, което му е нужно. Едничката грижа на работниците във фабриката беше да измислят нови модели дрехи и да следят да не се произвежда нищо, което не се харесва на купувачите.
Всички бяха много доволни. Единственият, който пострада от това, беше Шишко. Когато видя, че сега от магазина може да си вземе всичко, което му потрябва, Шишко почна да се чуди защо му е целият този куп костюми, натрупани в неговата стая. Пък и всички тези костюми не бяха вече модерни и той не можеше да ги носи. Шишко завърза старите си костюми в един огромен вързоп и като избра по-тъмна нощ, изнесе ги скришом от къщи и ги хвърли в Краставичната река, а вместо тях надомъкна от магазините нови костюми. В края на краищата стаята му се превърна в някакъв склад за готови дрехи. Костюмите му се намираха и в гардероба, и върху гардероба, и на масата, и под масата, и върху лавиците за книги, висяха по стените, по облегалките на столовете и дори по тавана, вързани с връвчици.