Денят, в който се случиха тези събития, започна както обикновено, ако не смятаме това, че като се събуди, Знайко етапа не веднага, а въпреки своите навици си позволи да се поизлежава малко в леглото. Най-напред просто го мързеше да стане, а после взе да му се струва, че го боли глава или му се вие свят. Известно време той не разбираше дали главата го боли, защото лежи в леглото, или лежи в леглото, защото го боли главата. Знайко си имаше обаче свой собствен начин да се бори с главоболието, а именно — да не обръща никакво внимание на болката и да си гледа работата, сякаш нищо не го боли. Знайко реши да прибегне до този свой начин, скочи бодро от кревата и се залови да прави сутрешната си гимнастика. След като изигра ред гимнастически упражнения и се изми със студена вода, Знайко почувствува, че му е минало и главоболието, и виенето на свят.
Настроението на Знайко се подобри и тъй като до закуската имаше още време, реши да разтреби помещението: помете пода на стаята, избърса с влажна кърпа стенните шкафове, в които се пазеха бурканчета с различни химически вещества и колекции от насекоми, а най-важното — нареди по етажерките книгите, които се бяха натрупали на масата, на нощното шкафче до леглото и дори на прозореца. Той трябваше да направи това отдавна, но някак си все не му оставаше време.
Прибирайки от прозореца книгите, Знайко реши да вземе заедно с тях и лунния камък, който се търкаляше там. Той отвори шкафа, в който държеше колекцията си от минерали, и сложи лунния камък на долната поличка, тъй като на горните полички нямаше нито едно свободно местенце. За да направи това, Знайко трябваше да се наведе, а щом се наведе, отново почувствува слабо виене на свят.
— И таз хубава! — каза си Знайко. — Пак ми се вие свят! Да не би наистина да съм болен? Трябва да кажа на Хапчев да ми даде някакви прахчета.
Едновременно с виенето на свят у Знайко се появи някакво странно усещане, че виси надолу с главата или иначе казано, стори му се за миг, че е обърнат нагоре с краката. Знайко затвори вратичката на шкафа и тъкмо да се изправи, нещо сякаш по блъсна, отдолу и го подхвърли до тавана. Той удари глава в тавана, падна на пода и понеже почувствува, че сякаш го грабва вятър и го носи нанякъде, хвана се с ръце за един стол. Това обаче не му помогна да се задържи на едно място. В следния миг той отново се намери във въздуха и при това заедно със стола в ръце. Знайко отлетя в ъгъла на стаята, блъсна гръб в стената, отскочи от нея като топка и полетя към отсрещната стена. По пътя си той закачи със стола си полилея, счупи лампата и заби глава в етажерката с книги, при което книгите се разхвърчаха на всички страни. Знайко разбра, че няма никаква полза от стола и го захвърли. В резултат на това столът полетя надолу, удари се в пада, подскочи нагоре като гумен, а самият Знайко отлетя към тавана, отскочи от него и полетя надолу. По пътя той се сблъска с летящия насреща му стол и облегалото на стола го перна право между двете очи. Ударът беше толкова силен, че Знайко се зашемети от болка и за известно време престана да се мята във въздуха.
Като дойде постепенно на себе си, Знайко се убеди, че виси в някаква глупава поза сред стаята, между пода и тавана. Недалеч от него беше повиснал нагоре с краката столът, а полилеят се намираше в някакво неестествено положение: не отвесно, както винаги, а накриво, сякаш неизвестна сила го привличаше към стената; из цялата стая наоколо плаваха книги. На Знайко му се стори странно, че и книгите, и столът не падаха на пода, а сякаш бяха увиснали във въздуха. Всичко това приличаше на състоянието на безтегловност, което Знайко беше наблюдавал в кабината на космическия кораб по време на пътешествието си до Луната.
— Странно! — измърмори Знайко. — Много странно!
Той се опита да вдигне ръка, стараейки се да не прави резки движения. Учуди го, че това не му струваше никакви усилия. Ръката му се повдигна сякаш от само себе си. Тя беше лека като перушинка. Знайко повдигна другата си ръка. И тя сякаш не тежеше никак. Стори му се дори, че нещо я тласка отдолу.
Сега когато вълнението му попрестана, Знайко почувствува: някаква необичайна лекота в цялото си тяло. Струваше му се, че стига само да махне с ръце и ще полети из стаята като пеперуда: или като друго някое крилато насекомо.
— Какво става с мене? — тревожно си мислеше Знайко. — Едно от двете: или се намирам в състояние на безтегловност, или спя и всичко това е сън.
Той започна с все сила да пули очи, мъчейки се да се събуди, но като се убеди, че и без това не спи, изпадна в пълно отчаяние и извика жално: