Прислужницата се наведе и пусна на пода мъничкото кученце. То се търкулна на късичките си лапички и също клекна пред краката на Незнайко.
— Вижте, и Мими избра същия! — усмихна се прислужницата.
Незнайко се наведе и почна да гали двете кученца.
— Кажете, драги мой — попита го дамата, — наистина ли обичате животните?
— Обожавам ги! — призна си Незнайко.
— В такъв случай аз ви ангажирам.
Служещият от кантората записа името на Незнайко, а също така адреса и името на дамата, която между другото се казваше госпожа Минога. Той каза на Незнайко, че трябва да заплати един фертинг за услугата, която му прави кантората; а ако в момента няма пари, ще трябва да ги донесе, щом получи заплатата си!
С това формалностите бяха привършени и Незнайко излезе, придружен от двете кученца, от госпожа Минога и от прислужницата й.
В къщата, където щеше да живее сега Незнайко, го настаниха в една светла, просторна стая, стените на която бяха украсени с портретите на Роланд, Мими и някакви други кучета. В средата на стаята имаше три легла. Двете бяха по-големи — на тях спяха: Роланд и бавачката. Третото легло беше по-малко — на него спеше Мими. До стената имаше гардероб с огледало. Там бяха наредени фанелките, шубичките, чулчетата, жилетчиците и нощните пижамки на двете кученца, както и вечерните панталонки на Мими.
Най-отговорната работа, която възложиха на Незнайко, беше къпането на кученцата. За тази цел в къщата имаше специална баня с две вани. Едната вана — по-голямата, беше за Роланд, а другата — по-малката, за Мими. Мими трябваше да се къпе три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Роланд се къпеше само сутрин, защото преди къпането трябваше да му се разплита козината, а това изискваше много време. Ако косичките му не се разплитаха, те щяха да се сплъстят, когато се намокрят, и кученцето нямаше да има такъв елегантен вид.
След сутрешното къпане кученцата трябваше да се водят във фризьорския салон, където отново заплитаха косичките на Роланд, подстригваха муцуната и опашката му и възвръщаха нарушената му красота. В това време завиваха на маша къдриците на Мими, мажеха ги с брилянтин, за да блестят красиво, и я гримираха: рисуваха й с черна боя ресниците и със синило очите, за да изглеждат по-големи и по-изразителни.
От фризьорския салон Незнайко придружаваше кученцата до къщи, а след това ги завеждаше направо в спалнята на госпожа Минога, която точно по това време ставаше от леглото. След като пожелаваше на кученцата си добро утро и ги целуваше по муцунките, госпожа Минога разпитваше Незнайко как са прекарали нощта и ги изпращаше да закусят, заповядвайки на Незнайко да бди още по-добре над тях.
След закуската Незнайко с Мими и Роланд се отправяха, както обикновено, към кучешкия парк, където по това време се разхождаха и други кучета със своите бавачки. След разходката Мими трябваше да се къпе втори път, а Роланд се забавляваше през това време да лови щурци и скакалци в градината. После и тримата отиваха в кучешкия ресторант да обядват. След обеда кученцата си почиваха около час и половина, а в това време Незнайко следеше да не ги хапят мухите. Като свършеше почивката, тримата заедно правеха следобедната си разходка из града. Мими и най-вече Роланд бяха големи любители на скитането из улиците, особено централните, където те можеха да разглеждат до насита срещнатите пешеходци. Хорската глъчка, шумът на автомобилите, както и най-разнообразните миризми на минувачите, които те долавяха с острото си обоняние, доставяше на кучетата неизразимо удоволствие, достъпно само за кучешката порода. Щом се върнеха от разходка, кученцата правеха физкултурни упражнения, които се състояха в бягане след Незнайко из градината и скачане през храстите и цветните лехи. Тези упражнения се смятаха за твърде полезни за кученцата, въпреки че много не се харесваха на градинаря, чиято длъжност беше да се грижи за градината. След спорта идваше почивка, през време на която Незнайко попълваше така наречения кучешки дневник. В него се вписваха всички по-значителни и дори незначителни случки из ежедневието на Роланд и Мими.
Най-сетне идваше ред на вечерята, а след нея времето се прекарваше различно. Ако госпожа Минога беше поканила гости, Незнайко придружаваше Мими и Роланд в приемните салони, за да могат гостите да се полюбуват на кученцата. Ако Минога отиваше на театър, тя непременно вземаше със себе си и Мими, защото тогава беше на мода да се водят по театрите стайни кученца. Смятаха за бедняци онези, които отиваха на театър или на концерт без куче, и им се подиграваха. В такива вечери на грижите на Незнайко оставаше само Роланд. Двамата отиваха заедно в спортната кучешка зала или в плувния басейн, където гледаха някакво кучешко състезание, или пък се отправяха към Задънената уличка на Гадсън и посещаваха Козлето.