Трябва да споменем, че Незнайко никога не забравяше своя болен приятел. Не се минаваше ден да не намине при него поне за минутка. Обикновено Незнайко успяваше да направи това през време на следобедната разходка. Когато Незнайко обядваше с кученцата, той никога не си изяждаше порцията докрай, а пъхаше в джоба си ту пирожка, ту кюфтенце, ту парче хляб и всичко това носеше после на гладния си приятел.
Още в първия ден Незнайко се обърна към госпожа Минога с молба да му плати възнаграждението поне за една седмица предварително, за да може да помогне на болния си приятел, който се намира в нощния приют на Гадсън. Госпожа Минога отвърна, че Незнайко живее сега в богат дом, в обществото на благовъзпитани кучета и не му прилича да дружи с някакво си Козле, което няма дори собствен дом, а живее в някакъв си нощен приют.
— За никакви такива Козлета не искам и да слушам — рече тя. — Ако произнесете пред мене или пред Мими и Роланд някаква неприлична дума като например „нощен приют“, ще ви уволня. Колкото се отнася до възнаграждението, ще си го получавате всяка седмица, само че не предварително, а в края на седмицата.
И наистина, щом измина една седмица, госпожа Минога плати на Незнайко пет фертинга. За него това беше голяма радост. На следния ден, през време на следобедната разходка с кученцата, той се отби в лечебницата и извика доктор за Козлето. Докторът внимателно прегледа Козлето и каза, че най-добре ще бъде да го настанят в болницата, защото болестта му изисква много грижи. Като чу, че за лечението в болницата ще трябва да се платят двадесет фертинга, Незнайко се разтревожи страшно и каза, че получава само пет фертинга седмично и ще му трябва цял месец, за да събере необходимата сума.
— Ако почакаме още месец, болният няма да се нуждае вече от никаква медицинска помощ — рече докторът. — За да го спасим, трябва веднага да започнем лечението му.
Той извади молив и парче хартия и се зае да прави някакви сметки.
— Ето — каза докторът най-после. — Аз ще идвам два пъти седмично и ще слагам инжекции на болния. За всяка визита ще ми плащате по един и половина фертинга. Останалите пари ще отидат за лекарства. Мисля, че след три седмици ще успеем да вдигнем на крака болния.
Той написа веднага цял куп рецепти. Тук имаше различни лекарства, както за вътрешна, така и за външна употреба: различни видове витамини, антибиотици, сантомицинова емулсия за компреси на подутата шия, а също така стрептоцид, пирамидон и новокаин.
Лечението действително тръгна успешно и след две седмици лекарят позволи на Козлето да става; след още седмица той каза, че посещенията му вече не са необходими, защото болният е окончателно оздравял. Трябва обаче да се храни по-добре, за да си възстанови силите.
Това беше радостен ден както за Незнайко, така и за Козлето. Те седяха на нара в Гадсъновата Задънена уличка и мечтаеха.
— Сега вече няма да има нужда да харчим пари за лекар и за лекарства — каза Незнайко. — Ще се храниш по-добре, а когато възстановиш силите си, ще намериш и ти някаква добра постоянна работа.
— Да, това ще бъде чудесно! — с щастлива усмивка отговори Козлето.
На пода в краката им лежаха Роланд и Мими и сякаш се вслушваха в техния разговор. В действителност те не се вслушваха в нищо, а дебнеха един плъх, който се криеше от тях под нара. Роланд по природа беше забележителен плъхолов и затова с огромно удоволствие посещаваше с Незнайко нощния приют, където въздухът сякаш беше напоен с миризма на плъхове. Когато отидеше с Незнайко в приюта и хванеше плъх, Роланд обикновено не го убиваше, а само лекичко го задушаваше и го даваше на Мими да си поиграе с него. Мими със скимтене тичаше из помещението, стиснала плъха между зъбите си, пускаше го за секунда-две и се преструваше, че гледа встрани. А когато плъхът се опитваше да побегне, сграбчваше го отново. Всичко това много забавляваше обитателите на нощния приют, които всеки ден с нетърпение очакваха кога ще дойде Незнайко с кученцата си.
За съжаление радостта на Незнайко и на Козлето беше краткотрайна. Госпожа Минога отдавна вече беше забелязала, че нейната любима Мими, кой знае защо, понамирисва на плъхове. Заподозряла нещо нередно, госпожа Минога телефонира в едно детективско бюро и поръча да проследят къде ходи Незнайко с кученцата през време на разходките си с тях. Собственикът на бюрото възложи тази работа на опитния детектив Бигъл, който в продължение на три дни неотстъпно вървеше след Незнайко и после представи подробен отчет за действията му. Собственикът на детективското бюро проучи този отчет и съобщи на госпожа Минога точния адрес на Гадсъновия нощен приют и часовете, в които Незнайко ходи там заедно с поверените му кученца.