Госпожа Минога получи това известие и едва не изгуби съзнание. Като разбра, от камериерката, че Незнайко неотдавна е излязъл на разходка, тя извика от детективското бюро агента Бигъл и го накара да я заведе заедно с прислужницата й там, където той преди това е виждал Незнайко с нейните любимци.
И ето, точно в този момент, когато Незнайко и Козлето се бяха предали на мечтите си, а Мими играеше с един плъх, уловен току-що за нея от Роланд, вратата се отвори и в приюта влезе госпожа Минога, придружена от прислужницата си и от детектива Бигъл. Щом видя Роланд, легнал на мръсния под в краката на Незнайко, и своята любимка Мими с отвратителния плъх в уста, госпожа Минога изпищя, обърна очи и се свлече на пода. Детективът се изплаши, повдигна Минога през кръста и почна енергично да я тръска, докато в същото време прислужницата пръскаше лицето й с одеколон. Най-после госпожа Минога дойде на себе си от припадъка и като видя, че Мими продължава да се забавлява плъха, изкрещя:
— Ах, махнете от нея тази отвратителна, тази мръсна мишка. Дайте ми я тук! Веднага!
Детективът Бигъл мигновено се хвърли към Мими, отне й полумъртвото животно и учтиво го подаде на госпожа Минога.
— Какво е това? Махайте се! — изпищя Минога, като отблъскваше плъха и трепереше с цялото си тяло. — Защо ми пъхате това гадно, това отвратително животно? Махайте се, ви казвам!…
— Но нали вие самата казахте: „Дайте ми я!“ Аз помислих, че искате мишката — смутено измърмори Бигъл.
— За какво ми е мишката? Аз ви казах да ми дадете Мими, глупак такъв!
Детективът хвърли плъха на пода, улови Мими и я поднесе на господарката й.
— Ах ти, бедничкото ми! Мименцето ми! Хубавичкото ми! — занарежда госпожа Минога, като притискаше кученцето към гърдите си и го целуваше право по носа. — Кой ти е дал тази отвратителна мишка?… Той ли? — извика тя, като посочваше Незнайко. — Той ли те доведе в тази ужасна дупка?… Роланд! Ти защо си легнал на мръсния под? Не виждаш ли каква мръсотия е там, отвратително животно! Марш веднага тук!
Прислужницата улови Роланд за нашийника и го помъкна към господарката си.
— Да се махаме веднага оттук! — продължаваше да вика Минога. — Тук е мръсно! Пълно е с микроби! Кучетата могат да се разболеят! А вие, отвратително животно, вие сте уволнен! — изкрещя тя, като се обърна към Незнайко. — Да не сте посмели да се явите пред очите ми! Аз няма да позволя да водите моите кучета по разни разбойнически вертепи! Под съд ще ви дам, чудовище такова, отвратителен тип!
Тя продължи да вика, докато не излезе навън със своите кучета. Незнайко не успя да каже нито дума в своя защита. Пък и какво ли можеше да се каже?
Двадесет и седма глава
Под моста
Козлето беше страшно разстроен от случилото си.
— Всичко това е заради мене! — каза той. — Ако не бях се разболял, нямаше нищо да стане.
— Не е кой знае каква беда — утешаваше го Незнайко. — Лично аз ни най-малко не съжалявам, че няма да срещам тази противна Минога, все ще намерим някаква работа. Не се ядосвай!
Козлето лека-полека се поразвесели, а привечер из приюта се разнесе слух, че на следния ден се очаква пристигането на известния богаташ Скъперфилд, който ще наема работници за своята макаронена фабрика. Всички обитатели на Гадсъновата Задънена уличка се зарадваха. Мнозина от тях бяха изгубили всякаква надежда да намерят постоянна работа в някоя фабрика.
— Най-после ни се усмихна и на нас щастието! — казваха те. — Ще настъпи край на нашата нищета и ще се простим с този мръсен приют. Нека Гадсън си живее тук с плъховете!
Мълвата казваше, че Скъперфилд е решил да увеличи производството на макарони в своята фабрика и затова му трябват повече работници. А понеже е добре известно, че Сан-Комарик стои на първо място по броя на безработните, фабрикантът е решил да дойде тук. Никой от нощния приют не знаеше източника на тези сведения, но на следния ден Скъперфилд наистина се появи в Сан-Комарик. Заедно с него пристигнаха сто двадесет и седем големи камиони фургони, употребявани за превоз на макароните. Сега тези фургони трябваше да пренесат наетите от Скъперфилд работници до макаронената фабрика в Лъженвил.
Цялата Боклукчийска улица, както и граничещата с нея Затънтена улица с нейните пресечки бяха задръстени от тези макаронени фургони. Два от тях, боядисани с яркожълта боя, влязоха в двора на Гадсъновия хотел. Единият от тях представляваше подвижен щанд за продажба на тестени изделия. Само че този път там нямаше такива изделия, а беше пълно с хляб и топли кренвирши, предназначени за новоприетите в макаронената фабрика. С другия камион пристигна самият Скъперфил заедно с директора на фабриката.