Щом Скъперфилд и директорът излязоха от кабината, шофьорът измъкна от фургона малка дървена маса и два стола и ги постави сред двора. Директорът извади от кожената си чанта една дебела тетрадка с надпис „Макаронен дневник“, сложи я на масата наред с чантата и набирането на работници започна. Всички желаещи да постъпят в макаронената фабрика се наредиха на „опашка“ и се приближаваха един по един до масата. Скъперфилд лично оглеждаше всекиго, защото се страхуваше да не би на работа да постъпи някой куц, инвалид с отрязан крак или ръка и изобщо някой немощен или болен.
— Аз нямам намерение да плащам пари на сакати работници — повтаряше той с противния си, писклив глас. — В моята фабрика всички са длъжни да работят добре, а не да безделничат. Трябва да ви е ясно, че не отивате на курорт, а на работа в макаронена фабрика.
След като гледаше дребосъчето от всички страни, той с всичка сила го удряше с ръка по гърба, сякаш се опитваше да го събори, а после му разтърсваше ръката така енергично, като че ли искаше да я откъсне, и казваше:
— Поздравявам те, приятелю, с постъпването ти на работа. Можеш да получиш кренвирш!
Продавачката от подвижния щанд веднага подаваше на дребосъчето парче хляб с един кренвирш, а директорът вписваше името му в тетрадката и получаваше от него разписка, че си е получил кренвирша. Цялата тази комедия с кренвиршите беше измислена от Скъперфилд, за да се убедят работниците колко е добър, та да се стараят повече в работата си. Разбира се, той не раздаваше кренвиршите безплатно, а с намерението да пресметне двойно стойността им, когато плаща на работниците, и по този начин да направи между другото още една изгодна сделчица.
Оглеждайки дребосъчетата, Скъперфилд започваше разговор с някои от тях, за да разбере мислите и настроенията им. Когато стигна до Незнайко, той го попита строго:
— Ти ще се бунтуваш ли?
— Какво значи това да се бунтувам? — не разбра Незнайко.
— Кой си ти, че се осмеляваш да ми задаваш въпроси? — избухна Скъперфилд. — Да задавам въпроси е моя работа, а твоята работа е да отговаряш. Когато те запитат нещо, ти трябва да отговориш кратко: „Да, господине. Не, господине.“ И толкова. Ясно ли е?
— Да, господине, не, господине — послушно отвърна Незнайко.
— Хм — измърмори Скъперфилд, — ти да не си слабоумен?
— Да, господине, не, господине.
— Хм, хм! Е, това всъщност е по-добре — да си слабоумен. Поне няма да подстрекаваш работниците във фабриката, няма да ги подучваш, да си оставят работата. Право ли казвам?
— Да, господине, не, господине.
— Е, добре — каза Скъперфилд. — Получи си кренвирша!
Когато записването на работниците завърши, натовариха всички дребосъчета във фургоните и ги откараха от Сан-Комарик. Беше вече късна нощ, когато колоната от сто двадесет и седем камиона пристигна в град Лъженвил. Скъперфилд предварително беше разработил план, според който, щом камионите влязат в двора на макаронената фабрика, новоприетите работници бяха длъжни да заемат местата си при тестобъркачките, пресите, котлите, пещите, при сушилните шкафове за фиде и макарони — с други думи, те трябваше веднага да почнат работа.
Този план обаче стана известен на предишните работници. Някой от Сан-Комарик им беше съобщил, че Скъперфилд набира там нови работници от нощния приют. Тъй като не желаеха да си отстъпят работата на пришълците, старите работници веднага заеха двора на фабриката, заключиха входната външна врата и се приготвиха да ги посрещнат. Щом фургоните се появиха пред вратата на фабриката, намиращите се на двора дребосъчета почнаха да викат през оградата:
— Братлета, излъгали са ви! Не започвайте работа! Искат да ви направят предатели! Тази фабрика е наша! Не ни отнемайте работата!
Пристигналите дребосъчета слязоха от фургоните и застанаха в нерешителност. Скъперфилд също изскочи от кабината.
— Не им вярвайте! — извика той. — Това са мързеливци. Те не искат да работят! Искат даром да получават пари!
— Съвсем не сме мързеливци! — отвърнаха иззад оградата. — Напротив, Скъперфилд иска да му работим без пари, а ние се борим за правата си. Той ще ограби и вас, ако останете да му работите.
— Я им затворете устата! Какво сте взели да ги слушате? Отваряйте вратата или ще ви уволня! — изкрещя Скъперфилд и се спусна към входа на фабриката.