Няколко от новопристигналите санкомарикци се втурнаха след него. В отговор на това откъм оградата полетяха дървета и камъни. Изплашени, дребосъчетата отстъпиха назад. Вратата на фабриката изведнаж се разтвори, намиращите се на двора работници изскочиха навън и започнаха да удрят новодошлите с тояги, точилки и с каквото им попадне. Санкомарицки се разбягаха ужасени.
— Стойте! — изкрещя Скъперфилд. — Вие нямате право да бягате! Длъжни сте да работите във фабриката! Да не би да ви храних даром с кренвирши? Спрете, нещастници! Длъжни сте да си отработите поне кренвиршите!
Никой не го чуваше. Новопристигналите санкомарикци не познаваха разположението на улиците в Лъженвил. Те тичаха насам-нататък в тъмнината като попаднали в чужд бостан прасета, а лъженвилци ги пресрещаха ту от една, ту от друга страна. Неколцина от тях хванаха Незнайко и Козлето, замъкнаха ги до реката и ги хвърлиха във водата.
— Изкъпете се в студената водичка! Та друг път да знаете как се помага на този ненаситник Скъперфилд! — викаха те.
Незнайко и Козлето едва не се нагълтаха с вода, а когато излязоха на брега, откриха, че обувките на Незнайко и шапката на Козлето са потънали в реката.
— Това е най-лошото, което можеше да ни се случи! — рече Козлето, треперейки от студ. — Сега ни остава само да попаднем в лапите на полицията и да се намерим на Острова на глупците.
Приятелите решиха да поседят на брега до сутринта, а когато стане светло, да потърсят в реката изгубените си вещи.
Щом се разсъмна, Незнайко и Козлето се съблякоха и влязоха в реката. Те се гмуркаха във водата, докато не посиняха от студ, но не можаха да намерят нито обувките, нито шапката. Сигурно течението ги беше отнесло надалеч.
Градът скоро се събуди. По крайбрежната улица се появиха минувачи. За да не попаднат пред очите на някой полицай, Незнайко и Козлето тръгнаха надолу по брега на реката и се скриха под един мост.
— В такъв вид не можем да отидем в града — рече Козлето. — Първият полицай, който ни срещне, ще ни арестува. Най-добре да направим така: ти ще ми дадеш шапката си и ще поседиш тук, докато аз намеря нещо за ядене.
— По-добре ти ми дай обувките си и поседи тук — отвърна Незнайко. — Ти трудно ходиш след болестта.
Козлето отказа, но Незнайко настояваше. От неговото предложение обаче не излезе нищо, защото обувките на Козлето му бяха тесни. Наложи се все пак Козлето да се отправи на лов, а Незнайко остана да чака под моста бос и гологлав.
Тъй като му беше скучно да седи сам под моста, Незнайко напрегна всичките си умствени способности, за да си измисли някакво развлечение. Най-напред той изпя целия си репертоар от песни, после сам си зададе всички гатанки, които знаеше, и ги отгатна, а след това се залови да си припомня пословици и поговорки като например: „Един бие тъпана, друг събира парсата“, „Гладна кокошка просо сънува“, „Един копа и плаче, друг тропа и скача“. Всичко това всъщност продължи много малко и той се зае да прехвърля на ум различни случки от живота си, да си спомня приятели и познати.
Неусетно в главата му изплува споменът за Шишко. Незнайко си представяше, че Шишко и досега седи в ракетата и дълбоко съжаляваше, че не може с нищо да му помогне. Той си припомни, че Шишко много обичаше да си похапва. „Дано това не му докара някакво нещастие — помисли си Незнайко. — Дано не си привърши запасите от храна, преди да му се притече някой на помощ!“
Скоро гладът така силно почна да измъчва Незнайко, че той не можеше вече да мисли за нищо. В главата му сега се въртеше една-единствена мисъл: „Къде се изгуби Козлето? Защо не се връща?“
За да притъпи глада си, Незнайко отново почна да пее песни, да си припомня пословици, да си задава и да отгадава гатанки. Най-сетне търпението му се изчерпа. Тъкмо вече беше решил да излезе от убежището си и да тръгне да търси Козлето, когато забеляза, че под моста слиза някакво дребосъче. Най-напред Незнайко помисли, че това е Козлето, но като се вгледа по-внимателно, видя, че не е той. Дребосъчето междувременно се приближи, забеляза Незнайко и попита:
— Ти какво правиш тук?
— Седя — отвърна Незнайко.
— Струва ми се, че друг път не съм те виждал тук.
— Сигурно, защото друг път не съм седял тук — обясни Незнайко.
— Да не си новак?
— Какво значи „новак“?
— Е, нов, значи да нощуваш за първи път под моста.
— Че аз нощувам ли?
— А защо си се заврял тук?
Незнайко се готвеше да разкаже какво се беше случило с него, но в този момент отново се чуха стъпки и под моста се появиха още няколко дребосъчета.
— Ей, Клюква, Пекар, Орехче! — извика първото дребосъче. — Я го вижте тоя чудак: заврял се под моста, а казва, че не е дошъл да нощува.