Знайко ядосано удари с юмрук по масата, до която се намираше в този момент. От това рязко движение самият той се преметна във въздуха и доста силно си удари тила в ъгъла, на масата.
— Ето на, нали ви казвах аз! — извика той, като потъркваше с ръка удареното място.
В края на краищата дребосъчетата разбраха какво се искаше от тях, прекратиха безцелните си движения и замряха на едно място във въздуха: кой горе, под тавана, кой долу, близо до пода, кой нагоре с главата, кой надолу с главата, кой в хоризонтално, кой в наклонено или вертикално положение.
Като видя, че най-после всички се успокоиха, Знайко каза:
— Слушайте ме внимателно. Сега ще ви изнеса лекция за безтегловността… На всички ви е известно, че всеки предмет се привлича от земята и това привличане усещаме като сила на тежестта или, като тегло. Благодарение на земното притегляне или на теглото ние можем свободно да се движим по земята, тъй като под тежестта на тялото ни нашите крака се притискат към земята и придобиват сцепление с нея. Ако теглото изчезне, както например сега, то няма да, съществува вече никакво сцепление и ние няма да можем да се придвижваме по обикновения начин, тоест няма да можем да ходим по земята или, на пода. В такъв случай какво да се прави?
— Да, да, какво трябва да се прави? — обадиха се от всички страни дребосъчетата.
— Трябва да се приспособяваме към новосъздалите се условия — отговори Знайко. — А за тази цел всички трябва да научите третия закон на механиката, който се проявява особено нагледно в условията на безтегловността. Какво гласи този закон? Този закон гласи, че всяко действие предизвиква равно нему по сила и противоположно по направление противодействие. Например: ако аз, намирайки се в състояние на безтегловност, вдигна ръце нагоре, то цялото ми тяло веднага ще слезе надолу. Ето погледнете…
Знайко решително вдигна двете си ръце нагоре и цялото му тяло започна плавно да слиза надолу.
— Ако пък отпусна ръце надолу — рече той, — то цялото ми тяло ще почне да се издига нагоре.
Преди да долети до пода, Знайко бързо отпусна ръце надолу и следствие на това плавно полетя нагоре.
— А сега гледайте! — извика Знайко, като се спря под тавана. — Ако простра ръка встрани, например надясно, то цялото ми тяло ще почне да се върти в противоположно направление, значи наляво.
Той енергично простря дясната си ръка встрани, тялото му получи кръгово движение и Знайко се преобърна надолу с главата.
— Виждате ли? — извика той. — Сега аз съм надолу с главата и виждам цялата стая преобърната. Какво трябва да направя, за да се обърна обратно? За това е достатъчно само да простра ръка встрани.
Знайко протегна встрани лявата си ръка, отново получи кръгово движение и се преобърна обратно нагоре с главата.
— Видяхте, че като направите прости движения с ръце, можете да поставите своето тяло в каквото си щете положение в пространството. Сега чуйте какво се иска от нас преди всичко. Първо, онези от вас, които се намират надолу с главата, трябва да се преобърнат нагоре с главата!
— А тези, които се намират нагоре с главата, трябва да се преобърнат надолу с главата, нали? — попита Незнайко.
— Ето че точно това не е нужно — отвърна Знайко. — Всички трябва да бъдем нагоре с главата, защото това положение е обичайно за всяко нормално дребосъче. Второ, всички трябва да слезете долу и да се постараете да се държите по-близко до пода, защото за всяко нормално дребосъче е естествено да се намира на пода, а не да стърчи под тавана. Надявам се, че това е ясно, нали?
Всички започнаха да правят плавни движения с ръце, стараейки се да приемат вертикално положение и да слязат долу. Не всички успяха обаче, тъй като след приемането на вертикално положение и спускането долу дребосъчето отново отскачаше от пода и полетяваше обратно към тавана.
— Дръжте се по-близо до стените, братлета — съветваше другарите си Знайко, — а като слезете долу, хванете се с ръце за нещо неподвижно: за перваза на прозореца, за дръжката на вратата, за тръбата на парното отопление.
Този съвет се оказа извънредно полезен. След малко всички дребосъчета се наредиха долу с изключение на Шишко, който продължаваше несръчно да се премята във въздуха. Един през друг всички му даваха съвети как да се спусне долу.
— Е, нищо — каза Знайко. — Нека се потренира. Постепенно и той ще почне да прави всичко както трябва. А ние с вас ще си починем малко и ще се помъчим да свикнем със състоянието на безтегловност.
— Как може такова нещо! Свиква ли се с това! — намръщено измърмори Мърморко.
— На всичко може да се свикне — спокойно отвърна Знайко. — Главното е да не се обръща внимание на безтегловността. Ако на някого се стори, че пада надолу, или се обръща нагоре с главата, а такива усещания се случват в състояние на безтегловност, той трябва веднага да се огледа наоколо. Ще види, че се намира в стаята, не пада никъде и ще се успокои. Имате ли въпроси?