При пускането на такава многостепенна ракета най-напред се включва в действие първата ракета. Щом всичкото гориво в нея се свърши, тя се отделя от кораба и тогава почва да работи втората. Сега тежестта на кораба е намаляла и неговата скорост бързо се увеличава. Щом се изразходва горивото и на втората ракета, тя също се отделя от кораба и пада долу. Космическият кораб става още по-лек. Започва да действува и третата ракета. Така постепенно се стига до скорост, която е достатъчна, за да може последната степен на ракетата да долети до Луната по инерция, тоест с изключен реактивен двигател. Необходим е все пак доста голям запас от гориво в последната степен на ракетата за маневрирането и задържането на кораба при кацването му на Луната, а също и за обратния му път към Земята.
Все пак, колкото и трудна да беше задачата, Знайко, Фуксия и Селдичка с помощта на професор Телескопов веднага се заловиха да работят върху проектирането на нов междупланетен кораб. Те цяла нощ не спаха и на разсъмване проектът на космическия кораб беше готов — разбира се, само на чернова, във вид на моливна скица или ескиз. По предложение на Телескопов корабът беше проектиран за дванадесет пътешественика. Невъзможно беше да се направи за повече космонавти, защото това щеше да отежни последната степен на ракетата. В нея трябваше да остане място не само за пасажерите, но и за лунния камък, големи запаси от който те щяха да донесат на връщане от Луната.
По предложение на Знайко последната степен на ракетата трябваше да има двойно управление, а именно: управление за полети при условия на земно притегляне и управление за полети в състояние на безтегловност. Знайко се надяваше, че след пристигането си на Луната ще намерят в някоя пещера залежи от лунит. С едно малко парченце лунит ще бъде лесно да се направи уред за безтегловност, което ще облекчи полетите на ракетата около Луната и търсенето на Незнайко и Шишко.
След завършването на ескиза Фуксия и Селдичка веднага заминаха за Научното градче. Там в работата се включиха дяла група инженери конструктори, които започнаха подробно да разчертават отделните части на ракетата. Тези чертежи веднага се изпращаха в различни заводи, където се изработваха отделните отливки, изковки, щамповки и се приготвяше сложната апаратура, необходима за управляването на космическия кораб.
Общият надзор върху изработването на всички детайли Фуксия и Селдичка възложиха на инженер Заварко. Той обикаляше като луд из целия Слънчев град със своя бързоходен, скачащ, плаващ, летящ и гмуркащ се автомобил и винаги пристигаше навреме там, където беше необходимо неговото присъствие.
Въпреки взетите мерки работата все пак не вървеше така бързо, както им се искаше. Знайко просто изгаряше от нетърпение. Не му беше интересно да се занимава с разработката на отделните части, а освен това конструкторите специалисти можеха да извършат същата работа много по-добре и по-бързо от него. Понеже нямаше какво да прави, той потъна в размишления относно откритото от него явление на безтегловност. Мъчеше се да намери теоретическо обяснение на взаимодействието между отделяната от лунния камък енергия и обикновената магнитна енергия.
Своите мисли Знайко обикновено споделяше с професор Телескопов, с когото напоследък се беше особено сприятелил. Между дребосъчетата това се случва често: най-напред се скарат помежду си, понякога дори се сбият, а след това се сприятеляват така, че и насила не можеш да ги разделиш. Така стана и този път. Двамата учени по цял ден не се разделяха един от друг и обсъждаха различни научни проблеми. Случваше се и сега, разбира се, да спорят остро помежду си, но те не преставаха да се уважават един друг, защото разбираха, че в науката не може без спорове. „Истината се ражда в споровете“ — обичаше да казва професор Телескопов.
Професорът живо се интересуваше от Луната и от всичко, свързано с нея, включително и от лунния камък. Откриването на свойствата на лунита бяха дали възможност на Знайко да победи силата на земното притегляне, смятана дотогава за абсолютно непреодолима. Тъй като единственото парче лунит, с което можеха да правят опити, беше отнесено по вина на Незнайко обратно на Луната, професор Телескопов беше лишен от възможността да изучава непосредствено, така да се каже, свойствата на лунита и затова разпитваше Знайко за всички направени от него наблюдения над това странно вещество. Получените сведения за минерала, както и условията, при които той е бил намерен на Луната, професор Телескопов съпостави с цяла редица известни нему факти от геологията, минералогията и кристалографията, направи нужните изчисления и дойде до заключението, че лунитът е доста разпространено вещество на Луната и запасите от него там трябва да са твърде големи. Това заключение на професора много зарадва Знайко, защото той се надяваше, че залежите от лунит ще могат да бъдат използувани за много неща както на Земята, така и на самата Луна.