Излишно е да казваме, разбира се, колко голямо беше нетърпението на Знайко и на Телескопов, колко много им се искаше час по-скоро да полетят към Луната, за да проверят там своите хипотези и предположения, независимо от силното им желание да помогнат на Шишко и на Незнайко. Изминаха обаче цели два месеца, докато в космическото градче почнаха да се получават първите детайли на ракетата. Нужни бяха други два месеца, за да могат тези детайли да се сглобят, да се нагодят един към друг, да се завинтят, споят и заварят, както и да се снабди ракетата с различни прибори, чието функциониране да се провери. Двата последни месеца отлетяха за Незнайко и за професор Телескопов много по-бързо, защото те непосредствено участвуваха в сглобяването на ракетата и в проверяването на всичките й части. Всеки знае, че когато си зает с нещо, времето минава по-бързо.
Скоро от прозореца на своята стая Знайко отново можеше да се любува на блещукащата под слънчевите лъчи ракета, която гордо се издигаше над стартовата площадка сред Космическото градче. Първата и втората степен на ракетата приличаха на удължени стоманени цилиндри, поставени един в друг. Третата степен представляваше също такъв цилиндър със закръглен връх и дълго като бутилка гърло. Това, което отдалеч изглеждаше като гърло на бутилка, беше именно четвъртата, последна степен на ракетата. В нея се намираха кабината на космонавтите, продоволствените запаси и приборите за управление. Всеки, който гледаше ракетата отстрани, виждаше ясно, че не е далеч денят, когато тя най-после ще литне нагоре, ще преодолее силата на земното притегляне и ще се понесе в космическото пространство.
Двадесет и девета глава
Знайко се притичва на помощ
След като унищожи дружеството за гигантски растения, господин Октоподъл изведнаж почувствува огромно облекчение. Сега вече той беше убеден, че бедняците не ще се освободят от своята зависимост от богаташите, защото няма да могат да се възползуват от семената на гигантските растения, които завинаги ще си останат в ракетата на повърхността на Луната. Той все пак твърде скоро схвана, че щом жителите на далечната планета Земя са изпратили на Луната един космически кораб, те могат да изпратят и друг. Господин Октоподъл се закле, че няма да допусне на Луната никакви земни пришълци с техните „проклети“, както той се изразяваше, семена. Октоподъл извика при себе си най-добрите лунни астрономи и ги попита могат ли да открият с помощта на астрономическите си уреди приближаването на космически кораб към Луната.
Астрономите отговориха, че всяко, дори и най-малкото космическо тяло, като например метеор или междупланетен кораб, може да бъде открито с помощта на гравитонния телескоп. Посредством друг един уред, наречен гравитонен локатор, астрономите могат да измерят разстоянието до космическия кораб, неговата скорост, както и посоката, по която той се движи. Това е напълно достатъчно, за да се предскаже кога и дори къде на лунната повърхност ще стане прилуняването на долетелия кораб.
Господин Октоподъл обеща на лунните астрономи значителна сума пари и им заповяда да наблюдават непрекъснато планетата Земя — открият ли в междупланетното пространство някакво подозрително тяло, подобно на космически кораб, веднага да му съобщят. Оттогава най-усъвършенствуваният гравитонен телескоп на давилонската обсерватория беше насочен непрекъснато към най-близката до Луната планета или по-просто казано, към планетата Земя.
Трябва да добавим, че гравитонният телескоп съвсем не прилича на оптичния телескоп, с който можем да наблюдаваме със собствените си очи звездите или планетите. Гравитонният телескоп е сложен уред, напомнящ телевизор. Той е снабден с голяма, разширяваща се в края тръба, която лесно се обръща и може да бъде насочена към коя да е част от лунното небе. В тази тръба или рупор се преплитат съвършено тънки металически жици и тя представлява всъщност антена, която улавя гравитационните вълни или тъй наречените гравитони, които се излъчват от всяко космическо тяло. Щом тази тръбовидна или както още я наричат рупорна антена почне да улавя гравитационните вълни, телевизионният екран се осветлява и върху него се появява очертанието на крива линия. По нейните извивки и по разположението й на екрана може да се съди за големината на космическото тяло. Когато се включи гравитационният локатор, могат веднага да се получат сведения за точното разстояние до това тяло; както и за скоростта, с която то се движи.