След като насочиха главния гравитонен телескоп на давилонската обсерватория към Земята, астрономите успяха да открият няколко дребни космически тела. Не само размерите, но и скоростта, и посоката на тяхното движение свидетелствуваха, че това са обикновени метеори. Скоро обаче в съседство с планетата Земя беше открито космическо тяло, чието поведение се показа малко странно на астрономите. Това тяло се отдалечаваше от Земята, но неговата скорост, неизвестно защо, не се намаляваше, а се увеличаваше. Това противоречеше на законите на небесната механика. Според тях, скоростта на тяло, което се движи близко до една планета, може да се увеличава само тогава, когато то се приближава към планетата. Тъй като наблюдаваното тяло не се приближаваше, а се отдалечаваше от Земята, неговата скорост трябваше да се намалява. Такова ускоряване на движението можеше да бъде обяснено с притеглянето на друга някоя голяма планета, но понеже близо до Земята нямаше никаква друга планета, оставаше предположението, че откритото тяло придобива скорост под влиянието на някаква вътрешна, тоест намираща се вътре в него, сила. Източник на такава сила можеше да бъде действуващ реактивен двигател и ако това е така, откритото тяло не можеше да бъде нищо друго освен космическа ракета.
Давилонските астрономи продължиха своите наблюдения и се убедиха, че космическото тяло, което беше обърнало вниманието им, постепенно набира скорост, достатъчна, за да излезе след време от сферата на земното притегляне. Като изчислиха траекторията, тоест линията на полета на това движещо се в междупланетното пространство тяло, астрономите разбраха, че то се насочва към Луната. Те веднага съобщиха това на Октоподъл. Господин Октоподъл даде нареждане да се продължат астрономическите наблюдения. После той извика по телефона главния полицейски комисар Ржигел и му каза, че се очаква пристигането на космически кораб с дребосъчета на борда, които трябва да се ликвидират колкото се може по-бързо, защото имат намерение да засадят навсякъде гигантски растения и да подстрекават бедняците да се опълчат против богаташите.
Главният полицейски комисар Ржигел отговори, че всички необходими мерки ще бъдат взети. Той помоли да му съобщят кога се очаква пристигането на космическия кораб на Луната, къде ще стане предполагаемият десант на космонавтите и какъв е приблизително техният брой.
— Всички тези сведения — каза Ржигел — са ми нужни, за да се подготвим да посрещнем както трябва космическите гости и да ги ударим така, че да не успеят да се опомнят.
— Ще наредя да ви бъдат съобщени навреме всички искани от вас сведения — отвърна господин Октоподъл.
В това време лунните астрономи продължаваха своите наблюдения и скоро забелязаха, че космическото тяло е излязло вън от сферата на земното притегляне. Посоката на неговия полет обаче не беше съвсем точна и по едно време изглеждаше, че то ще прелети покрай Луната. После обаче забелязаха, че то забави малко хода си и направи малък завой, следствие на което неговият курс стана по-точен. Подобна маневра в космоса може да извърши само управлявано тяло и давилонските астрономи не се съмняваха вече, че имат работа с космическа ракета, а не с някаква случайна комета или метеор.
Сега космическата ракета се намираше съвсем близко до Луната и нейният обем и теглото й можеха да се определят доста точно. Астрономите сравниха получените цифрови данни, направиха известни изчисления и дойдоха до заключението, че в ракетата могат да се намират от десет до двадесет, а може би и до тридесет пътника. Засега още не можеше да се посочи вероятното място за прилуняването на космическия кораб, защото той не се насочи към лунната повърхност, а след като се приближи на достатъчно разстояние, почна да лети около Луната. Астрономите веднага схванаха, че долетелите космонавти са решили да изберат най-подходящото място за прилуняване и затова преминават на орбитален или кръгов полет.