От радост те бяха готови да се хвърлят в обятията си, но не можеха да изпуснат от ръцете си въженцето.
А Лупов пак се развика: — Облаците отново се сгъстиха!… Нищо не се вижда вече! Някаква мъгла… Тук става много горещо! Изтегляйте ме!
Знайко и другарите му почнаха да теглят нагоре Лупов. Скоро всички пътешественици отново се събраха заедно и се отправиха обратно назад. Щом се върнаха в ракетата, Знайко свика спешно съвещание. Лупов разказа, че е видял долу някаква неизвестна земя и населено място. Възможно е това да е бил лунен град, но може да е й малко селище. Лупов не можеше да каже това със сигурност, защото беше видял през облаците само част от населеното място.
— Град или село — няма значение! — рече Знайко. — Щом има населено място, значи има и население, а щом това е така трябва веднага да отидем там. Можем да отлетим с ракетата ФИС. Мисля, че тя свободно може да мине през тунела.
— Ако е за минаване, ще мине — съгласи се професор Теле-скопов, — но как ще я закараме до тунела? Макар че всичко тежи тук шест пъти по-малко, отколкото на Земята, ние няма да можем да мръднем ракетата, дори и всички да се впрегнем в нея.
— Вие забравяте безтегловността, приятелю — каза Знайко с усмивка. — Та нали сега имаме на разположение уреда за безтегловност, който е монтиран на ракетата НИШ?
— Вярно, вярно! — възкликна професор Телескопов.
Фуксия съобщи пред всички, че ракетата НИШ е в пълна изправност и никак не е пострадала при прилуняването. Всичките й прибори работят безупречно. Колкото се отнася до уреда за безтегловност, той също е в ред.
Знайко поръча да донесат уреда за безтегловност и рече:
— Щом го включим, в радиус от тридесет крачки около ракетата ще се образува зона на безтегловност. Ако вържем тогава ракетата с шнур, дълъг поне четиридесет крачки, спокойно ще можем да дърпаме края на шнура. И ракетата ще полети след нас като въздушно балонче, вързано с конец.
— Това все пак трябва да се провери — обади се Селдичка. — Зоната на безтегловност тук, на лунната повърхност, може да се окаже значително по-голяма, отколкото долу на Земята. Защото силата на притеглянето тук е по-слаба.
— Вярно! — извика Телескопов.
Той веднага се зае да направи изчисления. Те показаха, че шнурът трябва да бъде три пъти по-дълъг, значи — около сто и двадесет крачки. Когато почнаха да правят практическа проверка, оказа се, че и тази цифра трябва да се увеличи още два пъти. При включване на уреда за безтегловност силата на тежестта можеше да се усеща едва от около двеста и четиридесет крачки далеч от ракетата.
Най-сетне изчисленията бяха окончателно проверени на практика. Завързаха ракетата с дълъг капронов шнур и Знайко пожела лично да я изтегли до пещерата. Той хвана с ръка края на шнура, отдалечи се на двеста и четиридесет крачки от ракетата и даде нареждане по радиотелефона да включат уреда за безтегловност. Фуксия веднага направи това. Ракетата олекна, отдели се от повърхността на Луната и бавно се издигна нагоре.
Известно е, че всички предмети, които се намират в състояние на безтегловност, обикновено се издигат нагоре (ако не са прикрепени за нещо, разбира се). Защото под действието на силата за тежестта всеки предмет сякаш се свива и се сплесква, макар и в най-незначителни размери. Щом обаче предметът изгуби тегло, той се отпуска, изправя се, следствие на което отскача като пружина от повърхността, на която се е намирал.
Знайко забеляза, че ракетата се е вдигнала достатъчно високо, дръпна полекичка шнура и закрачи бавно по лунната пътечка. Ракетата зае хоризонтално положение и послушно заплува над лунната повърхност. Наистина от време на време тя се спускаше надолу, но щом докоснеше лунната повърхност, отскачаше от нея и отново се вдигаше нагоре.
Дребосъчетата, които бяха вътре в ракетата, гледаха през илюминаторите. Всички се радваха, като виждаха как Знайко без никакво усилие влачи след себе си огромната ракета.
Все пак тяхната радост беше преждевременна. Знайко наближи пещерата и тъкмо смяташе, че задачата му вече е изпълнена, когато ракетата отново се спусна надолу. Този път Знайко забеляза, че тя не отскочи от повърхността на Луната и почувствува, че му е вече много трудно да я влачи. А след няколко крачки той съвсем не можеше да мръдне ракетата от мястото й. Когато видя, че всичките му усилия са напразни, Знайко помисли, че дребосъчетата, намиращи се в ракетата, са решили да се пошегуват с него, и сърдито извика:
— Ей! Какви са тези шеги? Защо изключихте уреда за безтегловност?
— Уредът е включен. Никой не е и помислял да се шегува! — отвърна до радиотелефона Фуксия.
— Ей сега ще дойда да видя сам!