Не се знае как щеше да завърши този спор, ако в него не се беше намесил доктор Хапчев.
— Приятели! — рече той. — Времето за обед мина, ако не смятаме, че сме пропуснали и времето за вечеря. Аз протестирам категорично против такова нарушение на хигиенните правила. На Луната, както и на Земята, трябва да се спазва най-строг режим, защото нередовното хранене и ненавременната почивка водят към различни заболявания, което е особено нежелателно в условията, при които се намираме. Време е да ликвидираме с нехайството, безгрижието, липсата на дисциплина и с лекомислието! Още сега без много приказки тръгвайте да вечеряме, а после ще спим! Това ви казвам аз, доктор Хапчев, а щом ви го казвам аз, значи то ще стане, както съм го казал!
— Правилно! — подкрепи го Знайко. — Веднага да се прекратят всякакви разговори! На Луната е нужно преди всичко дисциплина! Моля ви, стройте се в една редица. Хайде бързо! По-живо! И ти, Хапчев, също! Така! Всички ли са налице? А сега, ходом марш към ракетата, за да вечеряме!
Тридесета глава
Борбата започва
Така завърши първият ден, който Знайко и неговите другари прекараха и а Луната. Всеки читател навярно се досеща, че под думата „ден“ трябва, да се разбира не денят на лунната повърхност, който, според сведенията на науката, продължава около четиринадесет земни денонощия, а обикновеният земен ден, който трае само половин денонощие.
След като се навечеряха, космонавтите напуснаха ракетата ФИС и при пълен ред се преместиха в ракетата НИШ. Доктор Хапчев им каза, че условията за живот в ракетата НИШ са по-добри. Там всеки може да легне да спи в отделна каюта, докато в ракетата ФИС всички са принудени да се сместят в една-единствена дванадесетместна кабина. Наистина на самия доктор Хапчев му беше по-лесно да следи за различните нарушения на режима, когато всички се намираха в една кабина, но заради общото благо той реши да се откаже, доброволно от личните си удобства.
— Имайте предвид обаче — заплаши ги той, — че аз все пак ще се събуждам от време на време и ще ви обикалям през нощта. Знайте, че нито едно нарушение на режима няма да се изплъзне от вниманието ми! Това ви го казвам аз, доктор Хапчев, а както знаете, доктор Хапчев не обича да говори на вятъра.
След като отправи това предупреждение, доктор Хапчев влезе в каютата си и заспа толкова дълбоко, че не се събуди нито веднаж през осемте часа, определени за сън.
Щом дочуха юнашкото хъркане от каютата на Хапчев, дребосъчетата наскачаха от леглата си и всяко от тях се залови за някаква работа. Палитро почна да рисува лунни пейзажи. Той отдавна чакаше да хвърли скафандъра и да предаде с бои всичко, което беше имал щастието да види на Луната.
Гусльо взе флейтата и почна да свири някакви странни мелодии, които се въртяха в главата му. Той чувствуваше, че тези мелодии сякаш му се изплъзват и не му се удават, затова грабна лист хартия, написа отгоре „Космическа симфония“ и се залови да покрива листа с ноти. След малко пак засвири на флейтата и отново почна да пише; после същото се потрети. Гусльо щеше да си изпати добре, ако Хапчев се беше събудил и чуеше всички тези мелодии.
Без много-много да му мисли, Кубчо се зае да нахвърля архитектурен проект за превръщането на лунната пещера в жилищен обект. Според този проект, входът на пещерата се зазиждаше с непроницаема за въздуха стена, с херметически затваряща се врата и шлюзово устройство. След това пещерата се запълняше с въздух. Стените и таванът се облицоваха с гранит или друг някой красив камък. На повърхността на Луната, недалеч от пещерата, се поставяха слънчеви батерии, които произвеждаха електрическа енергия за отопление и осветление на помещението. Вътрешността на пещерата постепенно се променяше: появяваха се стаи, коридори, зали, подземия, асансьори, телефонни кабини, хамбари, складове, фотолаборатории, научноизследователски институти и дори подлунна железница за връзка с другите пещери. Проектът бързо се допълваше с все нови и нови подробности.
Винтчо и Болтчо бяха погълнати от мисълта как да вкарат ракетата в пещерата и да я пуснат вътре в Луната. След дълго обмисляне те решиха да прикрепят опашка и колела на ракетата, за да може тя свободно да се търкаля по Луната подобно на реактивния ролков тръболет. Единственото, което не можеха да измислят, беше откъде да си доставят тук колела.
Инженер Заварко, който беше капнал от умора да скача по Луната, облечен в тежкия скафандър, не се хвана да работи никакви проекти. Вместо това той реши да изясни какви облаги ще има обикновеното земно дребосъче, когато попадне на Луната, и какви неудобства ще изпитва то. Заварко дойде до заключението, че космонавтът, който попадне на Луната, получава двадесет и четири изгоди, а в замяна на това изпитва петдесет и шест различни неудобства.