Знайко и професор Телескопов обмисляха през това време проблема за свойствата на новооткрития антилунит. Изхождайки от предпоставката, че антилунитът по всяка вероятност притежава: обратни свойства на лунита, те дойдоха до заключението, че анти-лунитът е по-скоро прозрачен, отколкото непрозрачен; по-скоро виолетов или синкав, отколкото жълтеникав, зеленикав или сиво-кафяв; че е по-скоро лош, отколкото добър проводник на топлината и по-скоро добър, отколкото лош проводник на електричеството. Относителното му тегло по-вероятно е малко, отколкото голямо, а температурата на топенето — ниска, а не висока; намира се в недрата на Луната по-скоро на плитко, отколкото на дълбоко. От минералите, които се намират близо до антилунита, с най-голяма положителност може да се назове лунитът, защото залежите от чист лунит, влизайки във взаимодействие с космическите магнитни сили, биха могли да създадат състояние на безтегловност, което би нарушило устойчивостта на горните пластове на Луната, а това по-скоро не се наблюдава, отколкото се наблюдава.
Както Фуксия, така и Селдичка се интересуваха най-вече от въпроса какво трябва да се направи, за да може уредът за безтегловност да действува при новите условия. Те обсъдиха от всички страни този въпрос и заключиха, че противодействието на антилунита може да се победи само като се увеличат размерите на уреда. За тази цел е необходимо да се намери достатъчно голям кристал от лунит и да се вземе достатъчно силен магнит.
На следния ден Знайко и неговите другари успяха да открият огромни залежи от лунит в дъното на лунната пещера. Както и предполагаше професор Телескопов, обстановката, при която беше намерен лунитът, показваше, че в горните пластове на Луната този минерал съвсем не е рядкост.
Дребосъчетата избраха най-едрия кристал, взеха и един от най-силните магнити, които се намираха в ракетата, и се опитаха да конструират нов уред за безтегловност, без да излизат от пещерата. Както и очакваха Фуксия и Селдичка, щом кристалът и магнитът бяха приближени достатъчно, безтегловността отново започна да действува.
Дребосъчетата, които присъствуваха при този опит, веднага се откъснаха от дъното на пещерата и се издигнаха нагоре. Те плуваха из пещерата в най-разнообразни пози и се мъчеха всячески да се спуснат долу, но старанията им бяха почти безрезултатни. Облечени в тежките, обемисти скафандри, те не можеха точно да си пресмятат движенията и да използуват силите на противодействието при преместванията си в пространството.
Общо недоумение предизвика фактът, че самият Знайко, както и професор Телескопов по неизвестни причини не попадаха в състояние на безтегловност и продължаваха спокойно да си работят. Те пренасяха прибора за безтегловност от едно място на друго, отдръпваха се от него в отдалечените ъгли на пещерата и проверяваха с помощта на пружинен кантар измененията в силата на притеглянето из различните места. Всички питаха Знайко и Телескопов защо безтегловността не им действува, но те само се подсмиваха и се правеха, че не чуват въпросите. След като се позабавляваха достатъчно, те признаха, че са намерили антилунит, който им позволява да си запазят теглото.
Знайко изключи прибора за безтегловност, следствие на което всички дребосъчета моментално се спуснаха долу, и изтърси от раницата си няколко камъчета. Всички започнаха да ги разглеждат. Камъчетата бяха твърди, плътни и по външния си вид напомняха кремъка, само че бяха на цвят не тъмносиви, а ярковиолетови. Те притежаваха и някаква енергия, по силата на която се привличаха взаимно, тъй както се привличат наелектризираните предмети или парченцата намагнетизирано желязо.
Знайко каза, че те са откъртили с голям труд тези камъчета от една огромна скала, намерена в дъното на пещерата, тъй като антилунитът е извънредно твърдо вещество.
— Как си обяснявате действието на антилунита? Защо той може да запази теглото на предметите? — почнаха да питат дребосъчетата.
— Трябва да се предполага, че при условия на безтегловност отделяната от антилунита енергия създава зона, върху която действието на безтегловността не се простира — отговори. Знайко. — Достатъчно е да имате у себе си малко парченце антилунит, за да се образува около вас такава зона и безтегловността да не бъде вече страшна за вас. Ето гледайте! Ей сега ще направим опит!