— Мене много ме безпокои един въпрос — обади с Незнайко. — Ще закусваме ли днес или по случай безтегловността всякакви там закуски и обеди се отменяват изцяло?
— Закуските и обедите съвсем не се отменяват — отвърна Знайко. — Ей сега дежурните по кухня ще почнат да приготвят закуската, а в това време ние ще се заловим за работа. Най-напред се налага да прикрепим всички подвижни предмети, за да не хвърчат във въздуха. Масите, столовете, шкафовете и другите мебели трябва да заковем с гвоздеи за пода, по всички стаи и коридори трябва да опънем въжета като за простиране на пране. Ще се хващаме с ръце за въжетата и ще ни бъде по-лесно да се движим.
Всички освен Шишко веднага се заловиха за работа: един опъваше въжета из стаите, друг заковаваше мебелите за пода. Това не беше лесна работа. Опитай се да забиеш гвоздей в стената, когато при всеки удар на чука силата на противодействието те отхвърля в обратната страна и ти летиш, изтръпнал от страх, без да знаеш къде ще си блъснеш главата! Всичко сега трябваше да се прави по нов начин. За да се закове един гвоздей, необходими бяха най-малко трима души. Единият държеше гвоздея, другият удряше с чук по гвоздея, а третият държеше оня, който удряше гвоздея, за да не го отблъсне назад силата на противодействието. Особено трудно им беше на дежурните по кухня. Добре че тези дни дежурни се оказаха Винтчо и Болтчо. Това бяха две извънредно изобретателни глави. Като се намериха в кухнята, те веднага започнаха, дето се казва, да си блъскат ума и да измислят различни усъвършенствувания.
— Искаш ли да работиш нормално, трябва да се държиш здраво на краката си — каза Винтчо. — Опитай се например да месиш тесто, да кълцаш зеле, да режеш хляб или да държиш машинката за мелене на месо, когато тялото ти се люлее без всякаква опора във въздуха.
— Ние не можем да стоим твърдо на краката си, защото краката ни нямат сцепление с пода — обади се Болтчо.
— Щом няма сцепление, трябва да направим така, че да го има — отвърна Винтчо. — Ако заковем обущата си за пода, сцеплението ще бъде напълно достатъчно.
— Много остроумна мисъл! — одобри Болтчо.
Приятелите веднага си събуха обувките и ги заковаха с гвоздеи за пода.
— Виждаш ли? — каза Винтчо, като пъхна крака в обувките. — Сега ние стоим твърдо на краката си и телата ни не летят наникъде при най-малкия тласък. Ръцете ни са свободни и можем да правим всичко, каквото поискаме.
— Добре ще бъде да заковем столове близо до обувките си, за да можем да работим седнали — прибави Болтчо.
— Блестяща мисъл! — зарадва се Винтчо.
Приятелите бързо приковаха към пода два стола. Сега, когато краката им получиха сцепление с пода, забиването на гвоздеите стана лесно.
— Виж колко е хубаво сега — рече Болтчо, като сядаше на стола. — Щях ли да мога да седя на стол, ако обувките ми не бяха заковани? Щях да седя само ако се държа с две ръце за стола, но тогава нямаше да мога да правя нищо. А сега и двете ми ръце са свободни и аз мога да правя всичко, каквото поискам. Мога и да пиша, и да чета седнал на масата, а щом ми омръзне да седя, мога да стана и да работя прав.
При тези си думи Болтчо ту сядаше на стола, ту ставаше прав, като демонстрираше всички удобства на новата система.
Винтчо измъкна единия си крак от обувката и рече:
— За доброто сцепление с пода е достатъчен само единият крак. Като измъкна от обувката другия си крак, аз мога да направя крачка напред, крачка назад или крачка встрани. Като направя крачка встрани, аз свободно мога да стигна до печката, а като направя крачка обратно, мога пак да си работя на масата. По този начин мога по-свободно да маневрирам.
— Поразителна мисъл! — извика Болтчо и скочи от стола си. — Гледай: ако направя крачка вдясно, мога да стигна с ръка шкафа, а ако направя крачка вляво, ще стигна до чешмата. По този начин ние с тебе можем да се движим почти из цялата кухня, без да губим своята устойчивост. Ето какво значи да ти сече пипето по техника!
В това време надникна в кухнята Знайко.
— Е, как върви работата, ще бъде ли готова закуската скоро?
— Закуската още не е готова, но в замяна на това е готово едно поразително изобретение.
Винтчо и Болтчо започнаха един през друг да разказват на Знайко за своите рационализации.
— Добре — каза Знайко. — Ще използуваме вашата изобретателност, но закуска все пак трябва да приготвите. Всички са гладни.