— Братлета, гъба! — извика той. — Ех, че гъба! Не завиждам никак на лунните жители, ако гъбите им са такива!
Знайко каза:
— Братлета, знаете ли, че ако всички растения на Луната са все толкова дребни, семената, които донесохме от Земята, ще се окажат твърде ценна придобивка за тукашните жители.
— И при това каква! — потвърди доктор Хапчев. — Те трябва да ни благодарят за тях.
— Засега те не само не ни благодарят, но стрелят по нас! — измърмори Болтчо.
— Нищо, ние ще им обясним и те ще престанат да стрелят — обади се Селдичка.
След като се наобядваха, Знайко накара другарите си да забият няколко кола около ракетата и да я завържат за тях.
— Местността е съвсем непозната за нас — рече той. — Възможно е тук да духат силни ветрове. Те могат да повалят ракетата.
— По всичко изглежда че тук не може да има силни ветрове — възрази му Заварко. — От всички страни сме защитени от хълмове. Намираме се между тях като в котловина.
— Предпазните мерки все пак няма да навредят — отвърна Знайко. — Може пък тук да стават земетресения или по-право лунотресения.
Щом нареждането му беше изпълнено, Знайко накара да поставят недалеч от ракетата сеизмограф, който да записва лунотресенията, гравитометър за измерване силата на лунното притегляне, магнитометър за измерване на магнитните сили, термохидрометър за измерване на температурата и влажността на въздуха, анемометър с крила за измерване скоростта и посоката на вятъра, както и фотометър, барометър, дъждомер и други метеорологични уреди.
Дребосъчетата отсякоха няколко дървета и направиха подставки за всички уреди, а за аиемометъра с крила построиха куличка. Работата кипеше усилено и доктор Хапчев вече се готвеше да извади своя микроскоп и да започне изучаването на микроорганизмите с цел да открие някои болезнотворки микроби, но точно в това време Палитро забеляза на върха на един от хълмовете отряд дребосъчета, облечени в сини мундири и с блестящи медни каски на глава. Зад отряда се виждаше открита кола, на която беше поставена огромна телевизионна камера. До нея стоеше телевизионният оператор.
— Гледайте, лунници! — извика Палитро, като сочеше с ръка към появилите се полицаи.
— Я виж ти, проследили са ни вече! — учуди се Знайко. — Е, нищо, мисля, че така е дори по-добре. Сега можем да поприказваме с тях и да се опитаме да узнаем нещо за Незнайко и Шишко.
В този момент командирът на полицейския отряд Ригел сложи ръце до устата си като рупор и извика отдалеч:
— Ей! Какво търсите тук? Обирайте си крушите по-скоро и без никакви разговори!
— Трябва да намерим Незнайко и Шишко! — извика в отговор Знайко.
— При нас няма никакви Незнайковци и Шишковци! — изкрещя Ригел.
— Помогнете ни да открием Незнайко и Шишко, а ние ще ви дадем семена от нашите земни растения — предложи Знайко.
— Махайте се по-далеч оттук с вашите глупави семена! — изкрещя Ригел, колкото му глас държи.
— Без Незнайко и Шишко няма да се махнем! — отвърна Знайко.
— Ако още ей сега не изчезнете с вашата глупава ракета, ще заповядам да стрелят! — изрева вън от себе си Ригел. — Хайде, ще броя до три! Махайте се оттук — едно!… Махайте се оттук — две!…
Знайко видя, че полицаите вдигнаха пушките си за стрелба и изкомандува на другарите си:
— Всички бързо в ракетата! Фуксия и Селдичка да вървят напред!
Дребосъчетата пуснаха пред себе си Фуксия и Селдичка и един след друг започнаха да влизат в ракетата.
— Махайте се оттук — три! — извика в това време Ригел и замахна с палката, която държеше в ръка.
Затрещяха изстрели. Наоколо засвириха куршуми. Заварко, който обикновено беше пръв, а този път се оказа последен, изведнаж усети, че нещо го парна по ръката малко по-горе от лакътя. Знайко беше решил да влезе в ракетата последен. Той видя как лицето на Заварко се изкриви от болка, а на белия ръкав на ризата му се появи червено петно кръв, което се увеличаваше. Знайко го грабна на ръце, вмъкна се в кабината и без да губи нито миг, тръшна вратата след себе си.
Щом видя, че Заварко е ранен, доктор Хапчев се спусна към него с походната си аптечка. Той прегледа раната и установи, че куршумът е пробил ръката, без да засегне костта. Докторът бързо спря кръвта и превърза раната. Заварко търпеливо понасяше болките.
Знайко слушаше как куршумите барабанят по стоманената обвивка на ракетата и погледна през илюминатора. Полицаите продължаваха безредната си стрелб. Ригел разбра, че куршумите не причиняват никаква вреда на ракетата. Той отново махна с палката си и изрева: