Щом Винтчо и Болтчо отидоха в гората със своя всъдеход, към строителната площадка започна да тече непрекъснат поток от греди, трупи, дъски, летви, пръти и различен друг дървен материал. Смятаме, че не е нужно изрично да споменаваме, че целият строеж се извършваше при условия на безтегловност, което облекчаваше труда на космонавтите и ускоряваше работата.
Като видя, че Винтчо и Болтчо затрупаха с дървен материал едва ли не цялата строителна площадка, Знайко им заповяда да прекратят временно тази работа и да започнат поправката на повредените от лунните жители уреди.
Самият Знайко заедно с Фуксия и Селдичка започна да изследва свойствата на лунита и антилунита. Сменяйки в уреда за безтегловност кристалите от лунит, тримата откриха, че зоната на безтегловност се намира в пряка зависимост от величината на кристала: колкото по-голям е кристалът, толкова по-обширна е и зоната на безтегловност. Фуксия постави един кристал от лунит между полюсите на подковообразен магнит и установи, че зоната на безтегловност не се разпростира еднакво на всички страни, а се простира в една посока като светлинен лъч.
Това беше важно научно откритие и Знайко заяви, че занапред, ще бъде възможно да се правят уреди за целенасочена безтегловност и за предаването й на разстояние.
След като направиха редица опити с кристали от антилунит, нашите изследователи откриха, че размерите им не оказват особено влияние върху тяхното свойство да премахват безтегловността. Независимо от големината си кристалът с еднакъв успех: помагаше на дребосъчетата да запазят теглото си. Селдичка обясни, че отделяната от антилунита енергия притежава голяма мощност, но действува в ограничено пространство или изразено на научен език, действието й се проявява само на къси разстояния.
Увлечени от своите опити, Знайко, Фуксия и Селдичка не забелязаха появилото се иззад хълма лунно дребосъче, което бързо се приближаваше към тях, размахвайки в ръка някаква хартийка. Когато слезе от хълма и попадна в зоната на безтегловност, лунникът внезапно полетя нагоре и диво изкрещя от страх.
Знайко, Фуксия и Селдичка се обърнаха при този вик и чак тогава видяха мятащото се във въздуха дребосъче.
— Помъчете се да не правите излишни движения! — извика му Знайко. — Ей сега ще ви помогнем!
В това време лунникът летеше по инерция към изправената сред поляната ракета. Дребосъчетата, които бяха заети със строежа, го забелязаха.
— Аз ей сега ще изключа уреда за безтегловност, но вие гледайте той да не падне и да не се удари! — извика отдалеч Знайко.
Като каза това, Знайко изключи уреда. Лунният жител веднага полетя надолу право в ръцете на притичалите се към него Палитро и Хапчев. Като видя, че дребосъчето едва диша, Хапчев внимателно го постави на земята, подпря го с гръб към стълба, на който беше поставен барометърът, и му пъхна под носа шишенце с амоняк. Дребосъчето смръкна амоняка и се намръщи. Лицето му малко се посъживи. Той поиска да каже нещо, но почувствува, че езикът не му се подчинява и мълчаливо протегна към Хапчев една акция на Дружеството за гигантски растения, която стискаше в ръка.
Дребосъчетата в миг се струпаха около него и почнаха да разглеждат акцията. На нея бяха нарисувани огромни краставици, дини и класове от гигантска земна пшеница. Хапчев обърна акцията на другата страна и всички видяха нарисувания там космически кораб на Незнайко и самия него, облечен в скафандър.
— Братлета, та това е нашият Незнайко! — извика Палитро.
— Чакайте, тук пише нещо — рече Хапчев и почна да чете напечатаното на обратната страна на акцията.
През това време лунният жител се беше съвзел окончателно. Той съобщи на космонавтите, че се нарича Пшеничко и че живее в селото Неялово, недалеч оттук. После помоли да му дадат дал пийне малко вода и казва:
— Веднаж прочетох във вестника, че от далечната планета Земя е долетял при нас космически кораб, натоварен със семена от гигантски растения. В статията се казваше, че всеки, който купи акция, ще получи от тези семена. Нашето село е бедно, но ние все пак събрахме нужната сума и си купихме една акция. Много от бедняците купуваха тогава акции с общи цари. Това не се хареса на богаташите. Те се страхуваха, че бедняците скоро ще могат да отглеждат гигантски растения и когато турят край на сиромашията си, ще престанат да им работят. Вестниците почнаха да пишат, че няма никакъв космически кораб и никакви гигантски растения; че всичко това са го измислили уж някакви мошеници, за да оберат парите на бедняците. Тогава всички се втурнаха да си продават акциите. Но някои бедняци и досега вярват, че семената на гигантските растения съществуват и не губят надежда все пак да ги получат.