— Бандити! — ядосано отвърна Пшеничко. — Честна дума, бандити са! Тяхната истинска длъжност е да защищават населението от грабежи, но в действителност те защищават само богаташите. А точно богаташите са най-големите грабители. Само че те ни грабят под прикритието на законите, които сами си измислят. Но я ми кажете, има ли някаква разлика в това дали ще ме ограбят по закон или незаконно? На мене ми е все едно!
— Тук при вас всичко ми се вижда някак странно! — обади се Винтчо. — Че защо се подчинявате на полицаите и на тези, как им казвате… на богаташите?
— Опитай се само да не им се подчиниш! Всичко е в техни ръце: и земята, и фабриките, и парите, и отгоре на всичко — оръжието! Ето, аз сега ще си отида в къщи — тъжно каза Пшеничко, — а полицаите ще ме арестуват и ще ме тикнат в дранголника. Ще ми вземат и семената. Това е ясно! Богаташите няма да допуснат някой да посади гигантски растения. Изглежда че не ни е съдено да се отървем от немотията!
— Не се бойте! — каза Знайко. — Ние ще ви дадем един уред за безтегловност. Нека се опитат тогава да се навират с пушките си! Видяхте ли как полетяха петимата полицаи?
Винтчо и Болтчо веднага направиха един уред за безтегловност и почнаха да показват на Пшеничко как да си служи с него.
— Но какво излиза тогава? — в недоумение попита Пшеничко. — И аз ли ще трябва през цялото време да се мятам в състояние на безтегловност?
— Не — засмя се Знайко, — ние ще ви дадем кристали от антилунит и вие ще можете да си работите както обикновено. Антилунитът ще ви защити от безтегловността.
И Знайко даде на Пшеничко шепа кристалчета от антилунит.
— Всеки, който получи от вас такова кристалче, ще си запази теглото, дори ако попадне в зоната на безтегловност — каза му той. — Бъдете предпазливи обаче. Внимавайте нито едно кристалче да не попадне в ръцете на грабителите, тоест в ръцете на тези ваши богаташи или полицаи. Докато тайната на безтегловността не се разкрие, богаташите няма да могат да ви направят нищо.
Пшенично опита лично действието на антилунита и явно се развесели.
— Значи ще си премерим силите с богаташите! — възкликна гой. — Макар че това не е по волята им, ние въпреки всичко ще имаме гигантски растения! Само да стигна веднъж в къщи!
— Сядайте на нашия всъдеход! — предложи Винтчо. — Ние с Болтчо бързо ще ви закараме!
Пшеничко им обясни пътя. И тримата се качиха на всъдехода. Отпред на кормилото седеше Винтчо, зад него Болтчо с уреда за безтегловност в ръце, а зад Болтчо — Пшеничко. Той държеше раницата със семената и здраво я притискаше към гърдите си.
Щом видя, че другите са се настанили, Винтчо запали мотора и натисна с крак педала на газта. Двигателят забръмча. Всъдеходът трепна и се понесе напред. За миг той прекоси поляната, прехвърли хълма и като излезе на пътя, полетя към тъмнеещата пред тях гора. Пътешествениците вече се бяха приближили до нея, когато отпред отново затрещяха изстрели.
— Полицията! — извика Пшеничко.
От уплаха той излетя от седалката и се простря насред пътя с раницата в ръце. Като видя това, Винтчо рязко обърна машината и се върна назад. Изстрелите продължаваха да трещят. Наоколо свистяха куршуми.
— Включвай по-скоро уреда, заплес такъв! — извика Винтчо.
Болтчо се опомни и натисна бутончето на уреда за безтегловност. Изстрелите моментално престанаха.
Винтчо спря мотора, скочи долу и притича до просналия се в праха Пшеничко.
— Ранен ли си?
— С-с-стру-у-ва ми се, че не — заеквайки от страх, измънка. Пшеничко.
След Винтчо дотича и Болтчо. Те заедно помогнаха на Пшеничко да се изправи на крака и го настаниха обратно във всъдехода.
Когато видя, че Винтчо иска да продължи пътя си нататък, Пшеничко проговори:
— К-к-къде отиваш? Там в гората е пълно с полицаи!
— Успокой се! На полицаите сега не им е до нас. Не чуваш ли?
Пшеничко се ослуша. Откъм гората се носеха някакви вопли.
— Ей сега ще видим какво става там — каза Винтчо и запали мотора.
Когато стигнаха гората, пътешествениците видяха сред дърветата неколцина полицаи. Те безпомощно се премятаха във въздуха и се хващаха с ръце за клоните.
— Трябва да ги разкараме от дърветата, за да ги отнесе вятърът по-далеч оттук — предложи Винтчо.
— Вярно! — подкрепи го Болтчо. — Няма какво да стърчат тук!
Болтчо се спусна към дървото, на върха на което видя един полицай, хвана стеблото и почна да го друса.
— Помощ! — изрева полицаят, мятайки се насам-натам.
— Ще ти дам аз една помощ! — измърмори Болтчо и така силно раздруса дървото, че полицаят отлетя настрана, вдигна се нагоре и се понесе над гората като духнат от вятъра сапунен мехур.