Същата участ постигна и няколко други полицаи. По-дълго успя да се задържи най-дебелият полицай на име Жригел. Като видя, че не може да го изтръска от дървото, Винтчо грабна винтовката, която плаваше наблизо в състояние на безтегловност, покатери се на дървото и почна да бута с цевта й Жригел по тлъстия корем.
— Е! Е! Е! — в ужас закрещя полицаят. — Какво правите? По-внимателно! Ами че това е пушка!
— Какво от това, че е пушка? — попита Винтчо.
— Как тъй какво? Че тя може да гръмне!
— Голяма работа! — засмя се подигравателно Винтчо. — Само вие ли ще стреляте в другите?
Шишкото видя, че няма да избегне наказанието, издебна удобен момент и ритна с крак Винтчо право в челото.
— Аха, така ли? — извика ядосан Винтчо и блъсна Жригел с цевта на пушката толкова силно, че клончето, за което се държеше той, се счупи. Дебелият Жригел моментално литна нагоре и се понесе над дърветата след останалите полицаи. Той бавно се премяташе във въздуха и от страх пищеше на различен глас, продължавайки да държи в ръце счупеното клонче.
— Ще те науча аз как се рита! — викаше след него Винтчо…
Останалата част от пътя нашите приятели изминаха без приключения. За по-малко от десет минути те излязоха от гората и се приближиха до селцето Неялово. То се състоеше само от няколко полуразрушени къщурки. Щом чуха шума на мотора, жителите на селцето изскочиха от домовете си, но като видяха приближаващата се към тях странна машина, изплашено се отдръпнаха.
— Не се бойте, братлета! — извика Пшеничко. — Аз съм! Гледайте, донесох семена!
Дребосъчетата познаха Пшеничко и зарадвани, заобиколиха всъдехода от всички страни.
— Къде са семената? Какви са семената? — викаха те един през друг.
— Ето ги семената! Погледнете! Гигантски!
Какво стана тогава, не може дори да се опише. Всички почнаха да скачат и да играят, крещейки от радост. А едно дребосъче седна, кой знай защо, на земята, обгърна с две ръце глава и потъна в сълзи.
— Защо плачеш, драги? — попита го Винтчо. — Нещо лошо ли ти се е случило?
— Ех, миличък, плача от щастие. Защото не вярвах, че ще доживеем такова добро!
Когато ликуването попремина, до Пшеничко се приближи едно дребосъче на име Храст и тихичко му рече:
— А сутринта тук идваха полицаи!
Дребосъчетата си спомниха за тях и настроението им спадна.
— Да, да! — заговориха всички в един глас. — Изсипаха се много полицаи. Цял отряд. Почнаха да ни разпитват дали не сме виждали ракетата. А когато признахме, че сме я видели, и казахме, че ти си тръгнал да я търсиш, за да получиш семена, страшно се ядосаха. Казаха да си седим в къщи и да не си показваме дори носа на улицата.
— Според мене, те няма да ни позволят да посадим гигантските семена — рече Храст.
— Да не би пък да ги питаме! — заяви Пшеничко. — Сега полицаите не могат да ни направят нищо. Ние имаме безтегловност.
— Каква безтегловност? — заинтересуваха се всички наоколо.
— Това е една сила — каза Пшеничко, посочвайки уреда за безтегловност. — Като натисна ей това бутонче, силата ще изскочи от кутията и ще вдигне във въздуха всичките полицаи. Я стойте мирно. Ей сега ще разберете всичко.
Като каза това, Пшеничко натисна бутончето на уреда. В същия момент дребосъчетата почувствуваха, че почвата се изплъзва под краката им. Те се намериха във въздуха и почнаха отчаяно да махат с ръце и крака, опитвайки се напразно да стигнат земята. Щом разбраха, че вече не могат да стъпят долу, те се разкрещяха от страх и взеха да карат Пшеничко да прекрати фокусите си.
— Братлета, уверявам ви, това съвсем не са фокуси — каза Болтчо.
— Да, да — авторитетно потвърди Винтчо. — Това е напълно доказано научно явление и тук няма никакви фокуси.
А Пшеничко извика:
— А сега представете си, че сте полицаи и искате да ме хванете! Хайде, хванете ме де!… Защо не ме хванете?… Ха-ха-ха!
Щом видя, че на дребосъчетата съвсем не им е до смях, защото много от тях се бяха обърнали с главата надолу и буквално ревяха от ужас, Пшеничко побърза да изключи уреда за безтегловност.
Дребосъчетата полетяха надолу и скоро се съвзеха, но останаха да седят на тревата.
Всички смаяно се оглеждаха наоколо, безсилни да разберат какво се беше случило с тях. Най-после Храст се изправи на краката си, поклати глава и каза:
— Да, братлета, изглежда че безтегловността е страшна сила! Никак няма да се хареса тя на нашите полицаи!
Тридесет и втора глава
Безтегловността в настъпление
Откак космическата ракета се беше появила над, град Фан-томас, телевизионните станции в лунните градове непрекъснато предаваха съобщения за това важно събитие. Не се мина и половин час, и по всички екрани вече се показваше напълно монтиран, надписан и озвучен с дикторски текст телевизионен филм. Операторите от телевизионното студио бяха успели да предадат не само полета на космическия кораб, но и тълпите от фантомаски жители по градските улици, както и появилите се внезапно полицаи, които удряха с електрическите си палки невинните дребосъчета, обливаха ги със студена вода от пожарните кранове и, хвърляха срещу тях бомби със сълзливи газове.