Привечер беше готов още един телевизионен филм. В него беше заснето нападението на полицейския отряд срещу космонавтите, слезли в гористата местност, недалеч от град Фантомас. Телевизионните зрители видяха как полицаите откриват стрелба зло космонавтите и как след скриването на космонавтите в ракетата започват да унищожават поставената около нея научна апаратура. Онова, което последва, накара зрителите да се смаят и да се разтреперат от страх. Всички видяха как под действието на някаква неизвестна сила полицаите изведнаж се откъснаха от земята, полетяха нагоре и почнаха да се премятат безпомощно във въздуха. Като че самата почва под краката им се беше разклатила и потънала. На екрана се замяркаха, сякаш понесени от вихър, един след друг различни полицаи в най-невероятни пози. Зрителите бяха окончателно изумени, когато видяха как се запремятаха камионетките, натъпкани с новопристигналите полицаи.
На следния ден имаше телевизионно предаване от научната конференция, на която присъствуваха полицаите, взели участие в нападението срещу космонавтите. За съжаление никой от тях не можа достатъчно разумно да обясни какво се беше случило с тях. Един от полицаите разказа, че щом чул заповедта да се изпочупят поставените около космическия кораб уреди, той веднага строшил с приклада на пушката си някакво научно апаратче и тъкмо замахвал да цапне, както трябва, друго, когато внезапно излетял нагоре като сигнална ракета и въпреки всичките си усилия не можал да се спусне долу.
Втори полицай разказа, че внезапно почувствувал някакъв тласък в гърдите, и то толкова силен, че полетял във въздуха нагоре с краката; вместо да падне на земята обаче, той се понесъл във въздуха като балонче. Трети разправи, че в първия момент изведнаж престанал да диша и почувствувал, че сякаш са му пъхнали в устата тапа. Когато се опомнил, видял, че лети във въздуха заедно с останалите си другари. Четвърти полицай каза, че не усетил никаква тапа в устата си, но затова пък почувствувал, че косите на главата му сякаш се изправят. Страхувайки се да не му падне каската, той протегнал ръце нагоре, но веднага се преобърнал на гръб; само че вместо да се повали на земята, почнал да се пързаля по въздуха като по лед. Пети призна, че не помни нищо друго освен това, че е летял във въздуха и толкова силно му се повръщало, че едва ли не изгубил съзнание.
После говориха още няколко полицаи, които признаха, че и на тях им се е повръщало от страх. Единият си спомни, че усещал в цялото си тяло необикновена лекота. Ръцете и краката му били сякаш изтръпнали и не тежали никак, тоест съвсем не ги чувствувал. Останалите полицаи веднага потвърдиха, че и те са имали същите усещания.
В разгара на тази беседа в ателието на телевизионното студио влязоха още четирима полицаи. Целият им външен вид говореше, че те са прекарали сериозно изпитание. Мундирите им бяха съдрани и изцапани с кал. Дясната ръка на единия беше бинтована до лакътя и превързана през рамо. На другия беше превързано лявото стъпало. Вместо ботуш той носеше на този крак галош. И на четиримата главите бяха бинтовани, така че каските едва се крепяха на теметата им. Освен това всички имаха по лицата си залепени четириъгълни парчета лейкопласт: един на челото, друг на носа, трети на бузата или до окото.
Четиримата полицаи се бяха хванали под ръка, за да се подкрепят взаимно. Олюлявайки се и накуцвайки, те се отправиха към свободната пейка в ъгъла и седнаха там.
Директорът на телевизионното студио, който ръководеше предаването, видя новодошлите и ги помоли да разкажат какво им се беше случило. Полицаят Мшигел, най-старши по чин (този с ранения крак), разказа, че той заедно с други полицаи принадлежал към охранителния отряд, който имал за задача да наблюдава местните жители и да не им позволява да влизат в контакт с пристигналите космонавти и да разговарят с тях. Точно в това време се получило съобщение, че един от селяните на име Пшеничко отишъл вече при пришълците от космоса с надеждата да получи от тях семена на гигантски растения. Във връзка с това на Мшигел било заповядано да вземе под своя команда четирима полицаи, а именно: Кхигел, Чхигел, Гнигел и Вшигел, и да устрои с тях засада по пътя, по който Пшеничко ще трябва да се върне в селото си.