Телевизионните зрители действително виждаха в това време на екраните си някакъв хаос от образи. Пред очите им се мяркаха едно след друго ту земя с дървета и къщи, ту покрито с облаци небе, а понякога само за миг се появяваше и разперилата се във въздуха фигура на някой полицай с изкривено от ужас лице.
— Господа зрители! — продължаваше в това време коментаторът Бърборко. — Докато нашият уважаем оператор Кокорко оправя зрителната връзка, позволете ми да обрисувам с думи всичко, което става тук. Пред мене има множество летящи във въздуха полицаи. Докато едни от тях се намират в хоризонтално или наклонено положение, други са увиснали във въздуха надолу с главата. Очите на всички са се разширили от страх. Някои от полицаите правят с ръце и крака резки, конвулсивни движения и си гърчат телата като червеи, поставени на рибарска въдица. Други пък, напротив, са застинали неподвижно на едно място с разперени ръце и крака. В този си вид те напомнят облечени в полицейска униформа жаби. Една част от полицаите са отнесени встрани от вятъра, но повечето се намират над селото… Странно нещо! Забелязвам, че безтегловността съвсем не действува върху жителите на селото. Както и преди, те си вървят по земята и се смеят при вида на шаващите във въздуха полицаи. Какво може да означава това?… Единственото обяснение е, че долетелите космонавти са споделили с жителите на селото не само семената на гигантските растения, но и тайната на безтегловността, както и начина за управляването на тази сила. За полицаите този факт може да има най-нежелателни последствия, защото сега те няма да могат да попречат на никого да отглежда гигантски растения.
Тук говорителят Бърборко отново се изкашля, помълча малко и продължи:
— Внимание, господа зрители! Вие чувате някакъв вик. Това е старшият полицейски началник Мотигел. Той иска от полицаите безпрекословно подчинение и ги нарича безмозъчни мухльовци, защото са си хвърлили пушките, които сега плават безполезни във въздуха. Мотигел заповядва на полицаите да си ловят пушките и да стрелят срещу жителите на селото. Виждам как господин Мотигел се опитва собственоръчно да хване плаващата край него пушка. Ето че той я грабва и вече се готви да стреля… Бум! Чухте ли изстрела? Какво стана?… Вие чувате шум като от самолетно витло. Това е господин Мотигел, който отлетя, въртейки се във въздуха като четириперков вентилатор. Скоростта на неговия полет е толкова голяма, че той изчезна от хоризонта само за две-три секунди. Изглежда че реактивната сила в условията на безтегловност не е шега работа! Огнестрелно оръжие действително не бива да се употребява! Внимание, господа! Вятърът отнася като някакъв тъмен облак полицейския отряд все по-далеч… Придружаващият ме оператор Кокорко все още не може да възстанови зрителната връзка. Автомобилът, на който се намира нашата подвижна телевизионна станция, също плава във въздуха. За нещастие той се закачи за едно дърво и ние не можем да летим след полицаите, защото както моят микрофон, така и телевизионната камера са свързани чрез електрическа жица с телевизионната станция. Ако жицата се скъса, нашият репортаж, разбира се, ще се прекъсне. Пристъпите на вятъра стават все по-силни. Аз едва удържам микрофона в ръцете си. Страхувам се, че жицата няма да издържи…